Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Защо изобщо го споменаваш? Нали трябва да се съсредоточим върху тази трижди проклета игра!

— Не всички умеем да живеем в миналото — отговори простичко Ари.

Томас му изсъска нещо на асирийски. Прекъснах свадата с въпроса дали Томас знае нещо за записките, които бях открил в дневниците на Самюъл.

— Там се споменава за няколко неизвестни царе. Единият се казва Аза, а другият — Мита. Това говори ли ти нещо?

Лошото му настроение ескалира в истинска ярост. Той стовари длан върху масата.

— Ще напреднеш доста повече, ако се съсредоточиш върху откриването на гравюрата, вместо да пресяваш всяка дума, написана от Самюъл! Има и още нещо, което така и не сме проговорили. Искам да ми я предадеш, когато я намерим.

— Ще я отнеса на ФБР — отговорих с равен глас.

Ъгълчетата на устата му клюмнаха в зловеща гримаса.

— Няма да приема това.

Малкото търпение, което ми беше останало, се изпари в ураган от бяс.

— След всичко, през което минах, очакваш да ти предам откраднат артефакт, който струва милиони?! Нали ще ме тикнат в затвора за това! Всичките ми усилия да си изградя кариера ще отидат на вятъра!

Томас се изсмя горчиво.

— От всичко, което чух дотук, ми стана ясно, че не знаеш какво значи тежка работа. Живял си на гърба на Самюъл. Буквално си заклал златната си кокошчица.

Стиснах юмруци, но Ари сграбчи ръката ми.

— Хайде да се държим като възрастни, искате ли? — каза той. — Хората ни гледат.

Управителката на ресторанта хвърли поглед към масата ни и повдигна тънките си черни вежди. Заговорих по-тихо.

— Обясни ми нещо тогава. Досега все аз отнасям пешкира. Животът ми и този на Лоръл са в постоянна опасност. Брат ми е мъртъв. Съпругът на Лоръл е мъртъв. А какво точно си допринесъл ти?! Защо поне не се държиш по-позитивно?

Томас ми хвърли толкова студен поглед, че можеше да парализира и гърмяща змия.

— Да не мислиш, че ми е лесно? Не знаеш нищичко за мен. Опасността, в която се намираме сега, е нищо в сравнение с рисковете, които ще поема, за да върна гравюрата в Ирак. Някой трябва да се погрижи и за това.

Лоръл смачка салфетката си и я хвърли на масата.

— Писна ми. Това вече е прекалено. И освен това е време да се видим с твоя професор, Томас.

Навън ни се стори, че въздухът е станал още по-горещ. Август в Ню Йорк. Всеки, който можеше, беше напуснал града. А от ушите на останалите излизаше пара — можеше да я видите, ако се загледате добре.

Джейкъб Уорд живееше на Четиридесет и четвърта западна улица, на която се възправяха четириетажни сгради от кафяв камък, чиито миниатюрни дворчета бяха отделени от тротоара с красиви черни огради. На улицата изпъкваше Студиото на актьорите, където Елиа Казан и Ли Страсбърг бяха разработили Метода 45 45 Метод — вид техника, използвана от някои актьори, за да постигнат мислите и чувствата на героите, в които се превъплъщават. Целта на Метода е да се постигне максимална достоверност на пресъздадения образ и неговите преживявания. Сред най-прочутите му последователи са Дъстин Хофман, Ал Пачино, Робърт де Ниро и Денис Хопър. — Бел.прев. . Легиони актьори като Брандо, Де Ниро и Мерилин Монро бяха учили занаята тук.

Когато пристигнахме, Уорд ни покани в обширния си вестибюл.

— Имате късмет, че ме хващате вкъщи — каза той добродушно на Томас. — Децата ми са във вилата ни в Уестхамптън с жена ми и икономката. Аз се върнах само заради няколко срещи.

— Чудех се дали сте се чули с Хана, след като говорихме — попита Томас.

— Не, боя се, че не. Но в това няма нищо изненадващо. Ние не си пишехме често.

Той стисна ръката ми.

— Разбрах, че сте брат на Самюъл Дякос. Познавах го по име. Много съжалявам за катастрофата.

Благодарих тихо. Той ни отведе на долния етаж, откъдето се излизаше в градината, и предложи да седнем навън.

Някои хора живеят с невероятна енергия и засенчват всички около себе си. Уорд беше несъмнена звезда в аудиторията и влагаше голяма част от жизнените си сили в преподаването. Приличаше повече на борсов агент, отколкото на професор. Лицето му беше червендалесто и пълно, и въпреки това красиво. Костюмът и вратовръзката му бяха шити по поръчка, доста крещящи, но идеално скроени. Носеше вратовръзка на „Дюшан“ и колан от карамелена кожа на „Ферагамо“. На китката му проблясваше златна верижка. Ноктите му бяха твърде лъскави, за да са естествени, и аз осъзнах, че е бил на маникюр.

Излязохме в градината и се настанихме на удобните столове с чаши „Перие“ с лайм в ръце. Стената на близката къща беше покрита с каскада от бръшлян. Сред клоните над главите ни пърхаше хартиен папагал. В лехите цъфтяха едри растения с широки, тъмнозелени листа и фуниевидни бели цветове. От двете страни на кухненската врата имаше саксии с петунии, изпускащи някакъв прашен, твърде сладникав аромат, който приличаше на парфюма на стара дама.