Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Уорд посочи към дървото с чашата си.

— Ще повярвате ли, че тук живее двойка кардинали 46 46 Вид червена южноамериканска птица. — Бел.прев. ? В самия център на града. Все още наричам този квартал Кухнята на ада, макар и да смениха името му на Клинтън, за да продават повече имоти. Глупаво, а?

— На бившия ви президент ли е наречен? — попита Томас. Уорд се изкиска.

— Не, той се крие в Уестчестър. — Наведе се напред и опря чашата си на коляно. — Израснал съм на две пресечки оттук в един скромен апартамент на третия етаж. Съпругата ми Мириам получи голямо наследство. Децата вече бяха пораснали и на нея й се прииска да уплътни времето си с нещо приятно, затова взехме парите и купихме две от къщите. Притежаваме тази, която е точно зад нас, и още една на Четиридесет и седма улица. Мириам се скъса да ги обновява. След една-две години цените на недвижимите имоти ще скочат и ще се отървем от тях. — Той се засмя. — Когато касичката започне да се поопразва. Тази обаче ще си я задържим. Харесвам я.

Доста лична информация споделяше с хора, които току-що беше срещнал. Усетих обаче, че това е един от начините му да предразполага другите. Според мен касичката му беше доста пълна. Говореше за недвижимо имущество на стойност над двайсет милиона долара, без да броим вилата им в Уестхамптън.

Той взе чашата си и кръстоса крака.

— Преди да се заемем с Наум, бих искал да попитам защо се интересувате от него? Той е доста неизвестен. Даниил и Езекиил например са много по-сочна мръвка за археолозите.

Томас се усмихна.

— Аз съм от Мосул. Наум е прекарал почти целия си живот в този район и затова го намирам особено интересен.

— Разбирам. Тогава първо няколко думи за тълкуванията на Библията. Общо взето, всичко е спекулация. И въпреки това интерпретирането се превърна в една малка индустрия. Аз лично ползвам Масората 47 47 Масора — сборник с указания по религиозно право, който обяснява как трябва да се съхранява, възпроизвежда и оформя канонизираният текст на Светото писание. — Бел.прев. от еврейската Библия. От нея произхожда християнският Стар завет. Когато трябва да потвърдя някое тълкувание, го сверявам с преките археологически данни, но преглеждам и други документи — месопотамските текстове, римските и гръцките историци.

Томас кимна доволно.

— Нека ви запозная с основите на своя занаят. Първата пълна версия на еврейската Библия е била събрана чак около 560 г. пр.н.е., точно след Вавилонския плен 48 48 Вавилонски плен (598-539 пр.н.е.) — принудително заточение във Вавилон на голяма част от юдейското население по време на царуването на Навуходоносор II. — Бел.прев. . Тоест поне триста години след написването на най-ранния текст, който познаваме днес — Кумранските свитъци. Фрагменти от книгата на Наум се появяват в свитък №4Q-169 и аз имах възможността да получа достъп до него и да го използвам като частичен наръчник.

Очевидно се намирахме в ръцете на майстор на своето изкуство, който освен това обичаше да говори пред публика.

— Знаете ли какво е мурака?

— Вид персийски албуми, нали? — обадих се аз. — Красиви томове от слепени един с друг листове и коли, украсени с най-различни образи, калиграфия и великолепни обшивки.

— Точно така — потвърди Уорд. — Представям си така и Библията. В началото разказите от Стария завет са се предавали устно. Започнали да ги записват чак около седми век преди новата ера, когато грамотността в Юдея процъфтяла. Точно както и мураката, Библията е сбирка от различни парчета. С времето някои части са били премахнати, променени или подменени с други. Оригиналните думи и значения се изменили. — Той се разсмя. — Някои колеги спорят с години за значението на едно-две изречения.

— Има ли случаи, когато промените са били нарочни? — попита Лоръл. Уорд кимна.

— В някои случаи наистина е било нарочно. Авторите на Библията искали да изразят определена теологическа гледна точка и събития като падането на Ниневия са били записани, за да илюстрират тези ценности, а не за да документират историята. Самият християнски Стар завет е пълен с редакторски грешки. Например цитатът „Око за око“ — какво си мислите по принцип, когато чуете това?

— Че наказанието трябва да е равно на престъплението — каза Ари.

— Правилно. В началото обаче това значело, че за престъплението не бива да се дава по-строго наказание, отколкото заслужавало. Точно обратният смисъл на това, което разбираме ние днес.