Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Когато влязохме в кабинета й, тя ни настани на блестящи пластмасови столове в бяло, лимоненожълто и черно. Показах й разпечатка на печата на Сената. Тя я разглежда десет дълги минути, после седна пред компютъра си и затрака по клавиатурата. Накрая се облегна назад и се усмихна.

— Още не съм забравила всичко, което научих като малка. Виждате ли коничната шапка над тринайсетте звезди? Това е фригийска шапка. Фригийците дошли откъм Тракия, основно от района, където днес се намира България. Около 1000 година преди новата ера траките мигрирали към Анадола и го превърнали във фригийско царство.

Хвърлих един поглед към Томас. Вчера беше предположил, че откраднатото от цар Ашурбанипал съкровище е взето от Анадола — територията на фригийското царство. Това ни даде още една следа.

— Фригийската шапка се оказала много трайна — продължи Клер. — Можем да проследим историята й през изкуството. Има я на бюста на Атис — любовника на богиня Кибела, от втори век. Персийският бог Митра също често се изобразява с такава шапка. Митра еволюирал до римски бог на войната, затова за освободените роби тя била символ на свободата.

Лоръл каза, че й приличала на кепетата на френските революционери.

— Разбира се — отвърна Клер, според мен с малко снизходителен тон. — Отново заради асоциацията със свободата, както вече ви обясних.

— Това помага ли ни с нещо? — попитах останалата част от малката ни група. Последва неловко мълчание.

Ари въздъхна.

— За мен е доста сложно.

— Какво по-точно търсим? — попита Клер.

— Търсим някаква дума, свързана с алхимията и по-точно с идеята за превръщането на олово в злато. Но не мога да видя връзката с фригийската шапка.

— Мислех, че става въпрос за нещо, свързано с Дюрер.

— Филип ни помогна за това. Томас пише статия за месопотамските корени на херметизма. Попаднал е на образа на печата по време на проучванията си.

— И как все пак е бившият ми? — Аз седях най-близо до нея. Тя се протегна и стисна ръката ми. — Бас ловя, че ви е взел пари за услугата.

Всички, освен Лоръл, се изсмяха. Тя очевидно не харесваше остроумията на Клер, нито пък подчертаното внимание, което показваше към мъжете.

— Е, били сте на прав път. — Сега Клер хвърли една бляскава усмивка към Томас. — Има сериозна връзка. Само минутка.

Тя се порови в още сайтове и накрая ни извика да погледнем екрана.

— Това е от ръкопис от седемнадесети век, известен като Atalanta Fugiens 43 43 „Бягащата Аталанта“ (лат.) — от древногръцката легенда за красивата Аталанта, която се зарекла да се омъжи за онзи, който успее да я надбяга. — Бел.прев. от Михаел Майер. Рисунката е в онази част от книгата, която представлява нещо като наръчник по трансмутация. Онази странна на форма фуния над главата на алхимика е част от апаратурата за дестилиране, в която се сипва оловото, за да бъде пречистено. Готовите златни монети лежат в кошницата, която стои върху дръвника. Описанията на алхимични процеси са нещо обичайно в средновековните и в ренесансовите ръкописи.

— Но той носи фригийска шапка! — възкликна Лоръл.

— Точно така. Тази шапка е била асоциирана много сериозно с алхимията.

Клер прокара пръсти през силните си къдри и светлината отскочи от косата й, която сякаш бе изпредена от медни и златни нишки.

— Гръцкият мит за златното руно на Язон идва от Фригия, където са били открити легендарни златни залежи. Митът се е зародил, защото овчите кожи, изпрани в богатата на златни наноси река Пактол, задържали мънички бучки от благородния метал, които полепвали към вълната.

Тя отвори нова страница на екрана и посочи показаната там картина.

— Ето още едно прочуто фолио от същата епоха, наречено Mutus Liber — „Мълчаливата книга“. Френско е. И с изключение на няколко реда в началото, в него няма текст — само илюстрации. Това е нещо като учебник, наръчник за превръщането на основни метали в злато. Бог знае колко бедни душици са платили скъпо и прескъпо за тези експерименти. Умирали са от натравяне с химикали, ужасяващи изгаряния или по-лоши неща. Веднъж руският цар Фьодор Иванович 44 44 Фьодор Иванович Блажени (1557-1598) — третият син на Иван IV Грозни и последният от династията Рюрик. — Бел.прев. накарал двама алхимици да пият живак, след като не успели да му направят обещаното злато.

Сетих се за Шим, който беше преследвал същата мечта и бе пострадал жестоко.