Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Европейските държавни глави се бояли от алхимиците, защото при евентуален успех огромното количество произведено от тях злато би обезценило държавната валута. В същото време мечтаели самите те да имат тази сила.

— Искаш да кажеш, че се противели на алхимията само в случай че формулата попаднела в чужди ръце? — намесих се аз.

Клер се усмихна.

— Да. Светът не се е променил много, нали? Вероятно си мислите, че алхимията е била просто една огромна измама, но дали идеите й не са наистина възможни? Накратко казано — да. През 1972 година руски учени успели да превърнат оловни плочи в злато в една тайна лаборатория край езерото Вайкал. Десет години по-късно един американец — Глен Сиборг, успял да превърне в злато бисмутови атоми. В по-големи мащаби обаче това би било невероятно скъпо.

Клер беше права. От гледната точка на съвременната наука някогашните химически експерименти изглеждаха почти смехотворни. Без съмнение доста от алхимиците, които обещавали лесен начин за създаване на злато или еликсири за безсмъртие, не са се различавали много от обикновените шарлатани. И все пак усетих, че отново се питам дали някой от тези ранни експериментатори наистина не е открил вълшебната формула. Много уважавани учени от онези времена са смятали, че това е възможно.

Клер почука с пръст по образа на екрана.

— Херметиците вярвали, че цялата материя на света е направена от едни и същи елементи. Нужно било само да намерят правилния ключ, който да промени равновесието и да превърне една материална форма в друга. Баща ми смяташе, че алхимията е всъщност алегория за различните степени на духовно пречистване.

— Кой е написал Mutus Liberi — попита Ари.

— Един хугенот — отвърна Клер. — Френските хугеноти са били преследвани жестоко, така че авторът е трябвало да скрие истинското си име. На първата страница на книгата има едно изречение на латински: „Cuius nomen est Altaus“. Името на автора, Алтай, е превърнато в анаграма, за да скрие истинската му самоличност. Истинското му име било Савалот.

Сбогувахме се с Клер и се отправихме обратно към Манхатън. Близо до дома на Джейкъб Уорд намерихме чудесен тайландски ресторант. Преди да влезем, Лоръл погледна към небето.

— Ще ми се най-сетне да завали — въздъхна тя. — Майка ми нарича такива дни разкапани. Толкова е потискащо!

Намерихме си маса. Келнерът прие поръчката ни и се върна с питиета. Томас си избра кафе, а останалите предпочетохме леденостудена бира „Син Тао“, която се плъзна блажено в гърлата ни. Напечатах думата „фригийска шапка“ в празните квадратчета. Отвори се нова страница. Лоръл въздъхна.

— Това май няма да има край.

— Не — поправих я аз. — Близо сме.

Под квадратчетата Хал беше написал „На финалната права си“.

— Представа си нямам какво е искал този човек. Всичко това е една грандиозна загуба на време — гневно каза Томас. Миротворецът Ари веднага се намеси.

— От това, което си спомням, Джон, когато ни показваше предишните стъпки, в играта няма нищо особено сложно.

— Стори ми се, че акробатиките с последната загадка бяха доста трудни — рече Лоръл.

— Може би за теб. Но той не е мислел за теб, когато е съставял всичко това. То е предназначено за Джон. И защо не е оставил играта на теб? Нали ти си неговата наследница?

Браво бе, Томас. Разделяй и владей, щом можеш.

— Както много добре знаеш, гравюрата никога не е била собственост на Хал.

Поседяхме мълчаливо, докато се мъчехме да разберем текста, който приличаше на анаграма. Ари, който говореше английски най-зле от нас, се разстрои най-много.

— През цялото време си мисля за работата си. Много ми е трудно да се съсредоточа.

— Мислиш за материала, който правеше във Вашингтон? — попита Лоръл.

— Да.

Като разбра, че недоумявам, Ари се обърна към мен:

— Докато бях във Вашингтон, преди да дойда тук, някои от познатите ми потвърдиха слуховете, които се носят за „Абу Граиб“.

— Какво е това?

— Един иракски затвор. Окупаторските войски ще изпратят там екипи, специализирани в разпитите, за да измъчват затворниците. Това се случва извън обикновеното командване. Невероятна новина! Ако се разчуе, целият Близък изток ще пламне.

— Сигурен ли си в това?

— Да, върху това работя.

Томас се намеси. Този път нетърпението му се изля върху брат му.