Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Като игра на развален телефон — казах аз. — Първият прошепва някакво изречение на съседа си и когато стигне до края на редицата, изречението вече е съвсем различно.

— Правилно ме разбрахте. Ето ви още един пример — Армагедон. Какво означава това?

— Краят на света? — пробва се Лоръл.

— Не. Това е реално място, гръцка дума за една област — Хар Мегадон, хълмът и полето в Мегидо, където трябва да се проведе последната битка. Тази промяна на значението е по-фина, но пак илюстрира това, което искам да кажа. Никоя история не може да оцелее непроменена за повече от няколко поколения. Старото отново става ново. Струва ми се, че това твърдение е почти съвършено като отражение на реалността.

— Говорите за месопотамската митология — казах аз.

— Точно така. Да вземем например първичната форма на приказката за Каин и Авел. Не ви ли правят впечатление несъответствията в нея?

— Не мога да кажа, че съм се замислял много по този въпрос.

— Имаме овчаря Авел и земеделеца Каин. Защо Бог се обидил толкова от даровете на Каин? Не е ли естествено един орач да предложи на божеството „плодовете на земята“? Защо това да е по-лош дар от този на Авел, който пожертвал първото си агне?

Томас не искаше да ми се даде и затова се обади:

— Може би защото овцете са били по-ценни, тъй като по традиция се използвали за жертвоприношенията?

Уорд отпи от водата си и стана. Обичаше да жестикулира, докато говори, и явно седенето му пречеше.

— Трябва да поставим историята в обществения й контекст — каза той. — По това време повечето от юдейските евреи били номади и пастири. Естествените им врагове за територия били жителите на градовете. Каин е земеделец, значи е свързан не с живота на чергарите, а с този на уседналите общества. По-нататък в Битие ще забележите, че след като е прогонен, Каин става бащата на градовете. Той символизира градовете, които се описват в Битие като клоаки на греха — представа, която, между другото, се е запазила и до днес. Възхищаваме се на „природата“ и гледаме на градовете като на необходимо зло.

Уорд остана прав, с гръб към градинската масичка, което ни принуждаваше да го гледаме отдолу нагоре.

— Тук си позволявам малко художествена измислица. Авторите на еврейската Библия искали да създадат една велика нация. И постигнали блестящ успех. Това обаче създало нуждата да се подчертае заплахата, идваща от техните врагове — строителите на ханаанските и асирийските градове.

— Мисля, че измислицата е твърде голяма. Всичко това може да се тълкува по много различни начини. Нямате никакви доказателства за твърденията си. — Томас, изглежда, се подразни от думите на Уорд. Ако някога бе учил за свещеник, вярата му в традиционните учения вероятно си оставаше силна.

Уорд размаха чашата си. Чух звъна на леда, разклатен от водата.

— Битие е иносказание, написано от чергарски народ, който е бил под постоянна заплаха от страна на градовете — държави. Прочетете по-ранната месопотамска версия на историята за Каин и Авел. Напълно различна е. В нея двамата герои са съответно цар-овчар и цар-земеделец. Свадата помежду им обаче е за жена, а не заради даровете за Бога. Много по-достоверен повод за скандал, не мислите ли?

Знаех, че Самюъл е бил на същото мнение. Той смяташе, че митовете не са измислени, а произхождат от истински случки. Един пример за това е Големият потоп. Преди навлизането на писмеността информацията можела да се предава само устно, а важните неща, които трябвало да се знаят от бъдещите поколения, трябвало да се облекат във възможно най-драматична форма с помощта на поезията. Римите и ритъмът на поезията помагали на хората да запомнят разказите.

Гласът на Уорд прекъсна мислите ми:

— Но да се върнем към Наум. Когато започнах да проучвам тази книга, помолих един приятел писател да й напише рецензия. Тя не е много добре позната и дотогава той не беше чувал за нея. Ето защо я прочете със съвсем свежо око. Първата ми изненада беше колко много му хареса. Каза, че е поетична и изключително завладяваща. Беше обаче и объркан, защото целият тон и жар в творбата се променят значително след първата глава. Това потвърди моето становище, което се споделя и от други учени.

— И какво е то? — попитах.

— Че цялата първа глава и първите два стиха от втората са написани много след оригиналната творба, и то не от Наум. Интересно е, че Библията 49 49 Английски превод на християнската Библия, завършен през 1611 г. Крал Джеймс I инструктирал преводачите да съобразят тълкуванията си на текста с догмите на Англиканската църква. — Бел.прев. на крал Джеймс потвърждава това, защото в нея втората глава започва с втория стих от втората глава на еврейската Библия.