Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Обадих се на Лоръл. Чух гласа на телефонния секретар — значи не беше в стаята си. Няколко секунди бях в паника, но реших пак да се обадя. Този път тя вдигна.

— Къде беше? Обеща да си стоиш в стаята. Не ме плаши така!

Тя се разсмя по онзи свободен начин, по който се смеят хората, които са прекарали вечерта в компанията на алкохола.

— Не можех повече да търпя да гледам в една точка. Заведох клана Закар на бар. Едно-две питиета и скуката си отиде с валсова стъпка!

Отзад се чуха мъжки гласове.

— Това Ари и Томас ли са?

— Секунда само. Томас се сбогува. — Чух как високият глас на Лоръл се смеси с техните. Измина около минута. После тя се върна.

— Чувствам се супер тъпо, че ги подозирах. Ами че те са асирийци!

— Нима?

Последва водопад от думи.

— Ари е печелил хиляди награди за фотографиите си. А Томас някога искал да стане свещеник. Преди „Оксфорд“ е учил в семинария.

— И защо е променил решението си?

— Влюбил се, но накрая жената отишла при друг. И сладко, и тъжно, нали?

— Е, радвам се, че си се успокоила. — Не исках да прозвучи саркастично, но тя го прие така.

— Ти нямаш угодия! Мислех, че искаш да ги харесам.

— Разбира се, че искам. Не исках да прозвуча така. Просто съм нервен. Човекът, когото видяхме на площад „Вашингтон“ — шутът, ме проследи.

Чух как рязко си пое дъх.

— О, по дяволите. Джон, трябва някак да се измъкнеш от това. Вече си изхарчи резерва от чудодейни спасявания.

— Чудесна идея, но за теб. Помниш ли, че вече ти казах да направиш същото? За себе си виждам само един изход — да намеря това, което те търсят, и да приключа с цялата история.

Тя замлъкна за минута и помислих, че е затворила.

— Прав си — каза накрая. — Ще се обадя на няколко приятели и ще видя дали мога да намеря къде да отседна.

— Лоръл, ако утре още си тук, ще се опитам да ни уговоря среща с Клер Талбът от Музея за модерно изкуство.

— Значи в крайна сметка реши да говориш с нея?

— Сам не мога да се справя със значението на печата. Може да чуя и мнението на специалист. А и предпочитам повече да не говоря с Филип.

— Томас иска да се види с един професор, Джейкъб Уорд, утре сутринта. Той е от „Колумбия“ и изучава Библията, а освен това познава Хана Джафри. Специалист е по малките пророци.

Името не ми беше познато, значи беше започнал да преподава в Колумбийския, след като бях завършил.

— Знае ли къде е Джафри?

— Като че ли не.

— Мислех, че Томас иска да не привлича внимание към себе си. Има ли доверие на този Уорд?

— Има. Ще му кажа да смени часа на срещата. Ще се видим с Уорд следобед, а с Клер — сутринта.

Пожелах й лека нощ и затворих с усещането, че са ме прецакали. Докато съм се борел с лошите като грешен дявол, госпожицата и семейство Закар си бяха направили купона.

Когато се прибрах в хотелската стая, намокрих една хавлия с топла вода и почистих мястото, където бодливата тел бе одрала рамото ми. Легнах си, но сънят бягаше от мен. Бях неспокоен и напрегнат.

Проверих в телефона си името на Джейкъб Уорд и от интернет разбрах, че бил истинска звезда в своята част на университетската вселена. Титли, статии в най-добрите списания и хвалебствия от студентите му. Някои от колегите му оспорваха неговите мнения, но не можах да намеря нито една лоша дума за човека. Щеше да бъде интересно да го срещна лично и сам да преценя. Никой не беше чак толкова съвършен.

След това прелистих дневника на Самюъл — не само за да потърся някакви ключове към проблемите, но и да се поуспокоя от четенето. Надявах се, че все нещо щеше да изскочи. Така и стана.

Самюъл беше залепил в дневника снимка на гравюрата на Дюрер „Вавилонската блудница“ от серията за Апокалипсиса. Под нея беше написал:

„За отбелязване е начинът, по който Дюрер е нарисувал Вавилонската блудница в долния десен ъгъл на картината. Тя носи чаша и всъщност е богинята Ищар — първообразът на Афродита, Венера и Ащорет 41 41 Еврейски вариант на името на богиня Ищар — средиземноморско божество на Вечерницата, плътската любов и войната. — Бел.прев. , Библията я превръща от богиня във вещица и проститутка. Звярът на Дюрер не прилича на описанието в Откровението на Йоан.“

Няколко страници по-нататък бе залепена нова картинка с бележка.

„Подобно на Соломоновия печат (шестолъчна звезда), осмолъчната звезда на Ищар символизира съюза между небето и земята — символ на трансмутацията.“