Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Сега се опитва да ме накара да ревнувам.

На бюрото й имаше три монитора и на всеки вървеше различен скрийнсейвър. От единия се лееха мелодии на Барток на фона на дъжд, който кротко валеше върху поле с диви цветя. На втория океанска вълна галеше коралов риф, а на третия една есенна гора пламтеше в ярки цветове.

— Това е цялата природа, която виждам — пошегува се Корин. Седна на стола си, който изглеждаше толкова високотехнологичен, сякаш беше взет от изтребител. — По поръчка ми е. Дългото седене причинява неназоваеми неща на гърба. Сега. Само имената ли имаш? Ами дати на раждане, номера на социални осигуровки, такива работи?

— Само това. — Подадох й визитната картичка, която ми даде Колин Рийд. — Номерата на телефона и факса са фалшиви, така че не бих разчитал и на достоверността на фирменото име. Освен това Ериния вероятно е завършила Масачузетския технологичен институт и е била уволнена от Министерството на отбраната. Джордж Шимски пък е бил химик.

— Можем да започнем оттук.

Седнах до нея, а тя започна да рови в разни сайтове.

— Добре, не намирам нищо за Хейнс. Много е вероятно това да не е истинското й име. Точно както и на компанията. Шимски е завършил Масачузетския технологичен институт през 1984 година на двадесетгодишна възраст и с пълно отличие. Година по-късно е регистрирал пет патента. Умно момче. Работил е за компанията „Дау Кемикъл“ и за Федералната морска комисия, но никъде не се е задържал дълго. Основал е собствена консултантска компания и тогава дошло нещастието. Мили боже!

— Какво?

— Тук пише, че се е опитвал да превръща метали в злато. — Тя поклати глава. — Що за откачалка? Получил сериозни обгаряния и се оттеглил. И след това вече не намирам нищо за него. Какъв беше сайтът, за който спомена?

— Алхимически архиви точка ком.

Тя влезе в сайта и го разглежда в продължение на няколко минути.

— Тук има доста интересни неща, но ще ми отнеме време да ги проуча добре. Слушай, Джони, наистина гоня краен срок. Може ли да ти се обадя по-късно? Ще гледам да е скоро.

— Разбира се. Много е мило, че ми помагаш.

— Винаги, когато имаш нужда — знаеш го.

— О, има и още нещо, още едно име — Хана Джафри. Студентка от Пенсилванския университет. Би ли потърсила нещо и за нея?

— Още ли? Май целият свят ти има зъб.

След като се сбогувах с Кории и прибрах чипа, си спрях такси и скоро стигнах до мястото на западния край на Тридесет и четвърта улица, за което спомена Томас. Беше мрачно — тъмно ъгълче от блестящия пъзел на Манхатън.

Помолих шофьора да намали. Отляво се простираше широко поле с депата на Западната железница. Срещу него имаше църква с червена тухлена фасада, бяла римска арка и готически прозорец над нея, който беше затворен с циментови блокове. Сградата не беше търговска, но въпреки това помолих водача да спре отпред — оттук виждах река Хъдсън, така че вероятно бяхме близо до целта. Над вратата имаше табела с надпис: "Църква "Свети Михаил", служеща на католическата вяра от 1857 г."

Пред църквата имаше статуя на Христос в цял ръст. Той стоеше на пиедестал, беше облечен цял в прозрачен плексиглас, който го обгръщаше като ковчег, и гледаше надолу към минувачите. Статуята бе направена изцяло от бял гипс. Едната ръка на Исус бе протегната напред, а другата докосваше голяма позлатена филигранна кутия, върху която имаше златен кръст и бяло човешко сърце. Над нея с главни букви пишеше: "Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка". 39 39 Матей 11:28 — Бел.прев.

Тези думи можеха да са предназначени и специално за мен.

На следващата пресечка я открих — жалка сграда с хоросанова мазилка, висока около пет етажа. На приземния видях синя врата от дървени летви, която явно не се използваше от години. Малко по-нататък имаше гофриран метален четириъгълник с размерите на врата на гараж. До него видях петте символа на планетите, гравирани на проста месингова табела, прикрепена към стената.

— Ако отидем по-нататък, ще попаднем на магистралата. Какво да правим? — попита шофьорът.

— Видях достатъчно. Закарайте ме на пристанището.

Той измърмори утвърдително, обърна колата и даде газ.

Остави ме на автогарата при пристанището. Уличните продавачи още не бяха прибрали стоката си — стари книги, дамски чанти и ароматни масла. Един от тях отпуши някакво шишенце и ми го подаде. Във въздуха се разнесе нежна миризма на жасмин и се смеси с вонята на асфалта.