Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Ами да. Така всички печелим, но държа да сме напълно откровени един с друг.

Томас веднага разбра накъде бия.

— Но това е по-особена информация. Не мога да разкрия повече пред теб.

Станах.

— Тогава не ми оставяш никакъв избор. Тръгвам си.

Ари се спусна към мен и отново постави ръка на рамото ми.

— Трябва да останеш с нас! Знаеш колко са опасни онези хора. Ако не знаем къде си, няма да можем да ти помогнем.

— Ако успея да реша тази загадка, всичко ще бъде наред. Ще ви се обаждам.

Той отпусна ръка и погледна умолително към Томас.

— Безсмислено е. Просто му кажи всичко.

Двамата заспориха разгорещено на някакъв арабски диалект. Накрая Томас се предаде.

— Това, което ще ти кажа, няма да излезе от тази стая, нали?

— Разбира се.

— Наистина не можем да ти разкрием много повече от това. Самюъл смяташе, че книгата на Наум разкрива местоположението на съкровище, заграбено през седми век преди новата ера по време на едно от нападенията на цар Ашурбанипал в региона, който днес наричаме Анадола и се намира в Турция. Брат ти разбра това, когато попадна на един асирийски надпис, в който се описваше плячката, взета от Ашурбанипал, която била скрита някъде в Асирия.

Това вероятно бе възможно. За асирийските документи беше типично да съдържат подробни описания на заграбените след успешна битка съкровища.

— А каква е била плячката?

— Не знаем. Самюъл не пожела да ни каже. Само намекна, че съкровището има връзка с някаква вещица от древността и с някаква прочута легенда, в която става въпрос за свръхестествени неща — случки, които не могат да станат в реалния свят.

— За гръцка легенда ли говорим, или за такава от Близкия изток? Има ли връзка с превръщането на метали в злато?

Томас вдигна рамене.

— Представа си нямам. На гравюрата имаше надписи, които не съществуват в библейските текстове. Без да я имаме в ръцете си, не можем да прочетем думите, с които работеше Самюъл.

— Знае ли американският дилър, който я търси за това?

— Според Самюъл знае може би и повече. Стойността на гравюрата е по-голяма от собствената й цена. Според брат ти Наум я е създал като пътеводител към плячката на Ашурбанипал. След като Хана Джафри изчезна, смятам, че тя е предала тази информация на търговеца.

Главата ми се замая от току-що наученото. Значи Ашурбанипал е заграбил грамадно количество скъпоценности? Само гравюрата струваше поне двайсет милиона долара. А ако показваше пътя към съкровището на асирийския цар, стойността на общата плячка щеше да надминава пределите на въображението. И все пак ми беше трудно да повярвам в думите на Томас, който не бе в състояние да ми разкаже ясно за какво точно става дума. Той забеляза скептичното ми изражение.

— Древните анадолски държави били богати на злато, сребро и скъпоценни камъни, обработени от великолепни занаятчии. Напълно възможно е царят да се е натъкнал на златна мина от прекрасни предмети.

— По време на разграбването на Ниневия цар е бил синът на Ашурбанипал, нали? — попитах го аз. Той кимна утвърдително. — Когато разбрал, че губи битката, царят събрал всичките си съкровища, повикал царицата и наложниците си и накарал слугите си да запалят около тях огромна клада. Изгорял заедно с цялото си имане.

Томас се намръщи страшно.

— Та това е само приказка. За достоверността й няма никакви доказателства.

— И все пак искаш от мен да повярвам, че някъде там ни чака съкровище? И какво е то? Нека позная — изгубените бижута на Савската царица?

— Ти пожела да знаеш всичко. Казах ти, а сега ми се подиграваш.

Тук отново се намеси миротворецът Ари, който се притесни, че крехкото ни примирие отива по дяволите.

— Няма как да си сигурен, че това е истина, Томас.

— Имайте ми малко доверие. — В думите на Томас се криеше и упрек към мен. — Аз съм единственият човек в тази стая, който наистина знае нещо за месопотамската култура.

Вдигнах ръка.

— Добре, добре, разбрахме. Ти обаче искаш от нас да повярваме, че това съкровище е останало скрито през хилядолетията. Та това е абсурдно!

— В Ирак има дванадесет хиляди археологически обекта — отвърна рязко той. — И това са само официално регистрираните. Още много не са проучени.

Лоръл и Ари се спогледаха, защото разговорът отново започна да се разгорещява. Накрая тя подръпна ръкава ми.

— Карате се за призраци. Всичко ще се изясни, когато намерим гравюрата. Аз обаче съм изтощена и искам да си лягам.

Слязохме на рецепцията и аз похарчих по-голямата част от кредита на своята Visa, за да наема за Лоръл и себе си стаи за две нощувки.