Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Хайде да се качваме — казах й. — Мисля, че всичко тук е наред.

Асансьорът спря на втория етаж и вътре влезе възрастна, тежко напарфюмирана жена. Косата й приличаше на боен шлем — вкоравена от лака и прекалено лъскава, което издаваше дългите години редовно боядисване. Застана импозантно в средата на асансьора и ни принуди да се залепим за стените.

Още след първото почукване вратата на Томас се отвори. Един дружелюбен лъв сграбчи дланта ми в лапите си и настоя:

— Влез, Джон, влез. Добре си ни дошъл! — Когато отдръпваше ръката си, видях на дланта му дълбок белег.

Томас вдигна поглед от стола в ъгъла на стаята и посочи към лъва:

— Това е брат ми Ари.

Лоръл ги поздрави учтиво и аз ги запознах. Изглеждаше впечатлена от обстановката. Когато Ари се отдръпна, видяхме, че се намираме в голям апартамент с две спални, обзаведен с фалшиви мебели стил Чипъндейл, свежи цветя на блестящите маси, бродирани завеси и бледокафяви и бежови килими и стени. Вътрешният дизайн целеше да създаде атмосфера на спокойно благородство. Високите тавани завършваха с орнаментални корнизи. На един от столовете имаше фотоапарат, подобен на онези, използвани от телевизионните журналисти. До него имаше износена стара раница. Апартаментът бе в най-луксозната част на хотела и прозорците му гледаха право към Парк Авеню.

Стори ми се, че са палили ароматни пръчици, но видях догарящата в пепелника цигара и отворен пакет „Житан Брюн“ до нея. Масичката за кафе бе затрупана с кутии, пълни с храна. Присъствието на новия човек ме притесняваше и се ядосах, че Томас не бе споменал брат си, когато му се обадих. А и самият Томас нямаше особено дружелюбен вид. Почувствах се като нощна пеперуда, влетяла в гнездо на оси.

Лъвът направи знак на Томас да ни отстъпи креслото си. Той го направи с демонстративна въздишка. Така и не разбрах дали не искаше да се мръдне, или просто се дразнеше да му нареждат. Сетих се за двете момченца, които бях видял сутринта на плажа.

Седнах с нежелание. Какво можех да направя? Щеше да е грубо да се извиним и отново да си отидем.

Никога не бих допуснал, че Ари, с неговата карамелена на цвят грива, лунички и къдрави косми по ръцете, е брат на Томас. Носеше джинси и дънкова риза, очите му бяха светлозелени и когато се усмихнеше — а той го правеше постоянно, — в ъгълчетата им се появяваха бръчици. Контрастът във външния вид и темперамента между него и Томас беше поразителен. Веднага го харесах.

— Какво да ви предложа за пиене? — попита Ари. — Имаме цяло барче с какво ли не. — Отвори бара, който наистина беше пълен с мънички шишенца. Благодарих му, но отказах. Лоръл си поиска полска минерална вода.

— Яжте, яжте, не се срамувайте — насърчи ни той с широка усмивка. — Всичко е от „Хайберски проход“. Нали там сте се срещнали с Томас?

Кимнах.

— Там готвят най-вкусно. — Ари посочи към опаковките. — Аз предпочитам мантуто 37 37 Манту — вид афганистански равиоли в сос от кисело мляко и подправки. — Бел.прев. , но имаме и два вида хумус, кнедли, кисело мляко с мента, ашак 38 38 Афганистански равиоли с агнешко и пикантен доматен сос. — Бел.прев. и баклава, цялата в мед и орехи. Моля заповядайте.

Взехме си и задъвкахме. Реших да остана още двайсетина минути, да се извиня и да си тръгна. Ари се обърна към мен:

— Мога ли да изкажа съболезнованията си за Самюъл? Той ни беше голям приятел. Не можем да повярваме, че вече го няма.

Всеки израз на съчувствие продължаваше да ми прилича на обвинение, но все пак му поблагодарих.

Разговорихме се за града. Попитах го дали му харесва и колко дълго ще останат. Томас почти не се обаждаше, но виждах как хвърля по някой поглед към Лоръл. Разбрахме, че Ари е фотожурналист, който отразява войната в Ирак за Би Би Си. Въпреки старанието му да ни предразположи, разговорът течеше сковано заради неизказаното напрежение, което витаеше в стаята. Накрая и Томас се присъедини.

— Можеш спокойно да говориш, Джон. С Ари си споделяме всичко.

Напълно нормално беше да се доверява на роднините си, но аз още се чувствах притеснен.

— Какво ти се е случило? — Той посочи устната ми.

— Ериния Хейнс дойде у нас вчера. Едва не ме уби.

Ари се приближи до мен и постави длан на рамото ми. Почувствах как от нея плъзна топлина и премина през плата на ризата ми.

— Приятелю, вече не си сам. Самюъл щеше да направи всичко, за да те защити. Сега ние ще заемем неговото място. Моля те да ни направиш честта да повярваш на думите ми.