Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— А можете ли да ни обясните и някои от другите символи? — попита Лоръл.

— По-добре да се консултирате с някого, който разбира повече от символи. Знам обаче, че Дюрер си е правил шеги с публиката си.

— Какви шеги? — Лоръл вдигна вежди.

— За ренесансовите художници никак не било обичайно да подписват работите си. Всъщност мнозина дори нямали правото да го правят, затова се виждали принудени да прибягват до хитрини. Във фреската си „Атинската школа“ Рафаел е изписал инициалите си на яката на една от фигурите. Дюрер пък често използвал монограм, но в „Меланхолия I“ е скрил името си по особено лукав начин.

Филип протегна дългите си, кокалести пръсти и потупа приятелски Лоръл по бузата.

— Давам ви време до довечера да разгадаете как е подписал гравюрата. Ако успеете, ще ви черпя една вечеря.

— Всеки първокурсник по история на изкуството знае това — обадих се аз. — Говориш за магическия квадрат 31 31 Квадрат, в който сборът от числата по хоризонталите, вертикалите и диагоналите е равен на едно и също число. — Бел.прев. . Сборът от числата във всичките му редове е равен на 34. На долния ред виждаме числата четири, петнайсет, четиринайсет и едно. Единицата и четворката са числените стойности на латинските букви А и D — инициалите на Дюрер. Могат да се четат и като A. D. — Anno Domini 1514 — годината от новата ера, в която е била завършена картината. Това толкова впечатлило Пикасо, че той скрил датата на своя „Неизвестен шедьовър“ в самата картина.

Това обаче не успя да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Филип.

— Произходът ти, Джон, е съмнителен и обноските ти го издават. Това е само първият подпис. Всъщност Дюрер е написал името си по осемдесет и шест различни начина, но предполагам, че няма да се справиш с по-задълбочения анализ. Нужна ти е помощ. Преди малко Клер беше тук за благотворителното начинание. Защо не й звъннеш? Тя ще ти обясни всичко.

Лоръл изглеждаше доста раздразнена.

— Ако за вас няма значение, бихме предпочели да ни кажете сега.

Този път Филип размаха към нея показалеца си.

— Ама защо бързате толкова? Гарантирам ви, че знам някои от най-добрите места в града, където бихме могли да вечеряме.

Лоръл предложи да идем в парка на площад „Вашингтон“, за да размислим върху загадката на Дюрер. Там беше пълно с хора, сред които щяхме да бъдем в безопасност.

— Този Филип е такова магаре — вметнах аз. — Носи му се славата, че не му върви с жените.

— И му личи. Коя е Клер? — попита Лоръл.

— Бившата му жена и моя стара приятелка. Смаян съм, че предложи да говорим с нея, мислех, че отношенията им никога няма да се оправят. Тя беше съсобственик на галерията, а след развода създаде своя. Сега е куратор в Музея за модерно изкуство и има дълга и впечатляваща професионална биография — завършила е „Кеймбридж“ и Сорбоната и така нататък. Баща й притежава една от най-значимите колекции на окултна литература в тази страна. Така че ако тя надуши някаква интересна клюка, няма да си премълчи. Хайде да видим дали няма да успеем сами да решим загадката. Предпочитам да не й се обаждам, освен ако не е абсолютно необходимо.

Минахме през входа откъм площад „Уейвърли“ и попаднахме сред тълпа шахматисти. Поспряхме да погледаме как двама мъже играят с наведени над дъската глави. Бяха така съсредоточени в своя двубой, че сякаш от него зависеше животът им. Наклоних се към по-близкия и прошепнах „Конят на f-3“. Той дори не мигна.

— Играеш ли често шах? — попита ме Лоръл, когато отминахме.

— Играл съм само веднъж. Не повторих, защото не исках да развалям идеалния си резултат.

Тя престорено ме плесна. Седнахме на една пейка близо до кучешката полянка. Като едно наистина цивилизовано място паркът предлагаше отделни оградени площи — една за малките кученца и друга за големите. Поспряхме да погледаме как един йоркширски териер откопчва топката си от устата на дългокосмест дакел.

Малко по-нататък хората киснеха краката си в хладните води на фонтана. Наоколо с колички за голф жужаха служители на парка. Площад „Вашингтон“ беше позагубил голяма част от оживлението си от шейсетте години, когато наблизо са били ателиетата на Полък 32 32 Джаксън Полък (1912-1956) — американски художник и влиятелна фигура в движението на абстрактните експресионисти. — Бел.прев. и Де Кунинг 33 33 Вилем де Кунинг (1904-1997) — холандски художник, работил в САЩ и един от основателите на Нюйоркската школа. Абстрактен експресионист. — Бел.прев. , а Алън Гинзбърг 34 34 Американски поет и водеща фигура в бийт поколението от 50-те години на миналия век. — Бел.прев. и Дилън 35 35 Боб Дилън — американски певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист — Бел.прев. , били просто местните бардове. Чувал съм, че по онова време козът растял буквално по поляните.