Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Точно така! — Филип се усмихна лъчезарно на Лоръл, сякаш беше отличничката в курса му. — Потокът от хора и идеи се насочил натам. Когато Харан започнал да запада, учените мигрирали към Багдад — абсолютния център на знанието през осми век от новата ера. Там школите на суфизма допълнили знанията на херметиците. Един човек си извоювал титлата на баща на химията заради блестящите си постижения — това бил Джабир ибн Хайян 29 29 Знаменит арабски алхимик, астроном, лекар, фармацевт и математик, живял през 7-8 в. от н.е. — Бел.прев. . Той усъвършенствал дестилацията, изобретил ретортата и открил процесите за получаване на хидрохлорната и азотната киселина.

Филип обърна воднистите си очи към мен.

— И ето къде идва твоята алхимия, поне що се отнася до шарлатанската идея да се превръщат обикновени метали в злато. Един прочут багдадски мистик от редиците на суфите по това време казал, че „чрез погледа си ние превръщаме прахта от пътеката в злато“.

Нападките срещу ми се трупаха ли, трупаха.

— По принцип учените обръщат внимание най-вече на египетските източници, но със същия успех може да се каже, че алхимията се е родила в Месопотамия. Знанията, събрани в Харан и Багдад, достигнали чак до завладяната от маврите Кордоба. Когато европейците поспрели да си отдъхнат от грабежите и убийствата по време на кръстоносните походи, те внесли на континента много херметически текстове и идеи. От това произтекли и някои смешни случки. Например английският крал Джон така се влюбил в тези идеи, че тайно се опитал да стане мюсюлманин и да обърне Англия към исляма. И, можете ли да повярвате, отказали му!

— Забележителна история. Исках обаче да науча нещо за гравюрата на Дюрер „Меланхолия I“.

Той продължи да говори, сякаш не бях казал нищо.

— Херметическите идеи и практики отново се появили в големите флорентински академии и тайни общества по времето на Медичите. Когато империята на Медичите рухнала, херметизмът пуснал корени във Венеция. Там един благородник на име Мануций — един от първите книгоиздатели, започнал да публикува херметически текстове. През 1503 година той посрещнал в дома си забележителен гост — Албрехт Дюрер.

— Всъщност Дюрер е ходил няколко пъти във Венеция — поправих го аз. Бях разбрал това, докато проучвах няколко експоната от колекцията на Питър Вандерлин. — Там очите му се отворили. Влюбил се в работата на скулптора Белини.

Филип отправи нова благосклонна усмивка към Лоръл, сякаш тя бе изтъкнала това.

— Точно така. Италианската ренесансова култура напълно променила начина, по който гледал на изкуството. Готическата скованост на ранните му работи отстъпила пред по-естествените форми. Херметическата мисъл била приета жадно от културните и учени умове през Ренесанса. — Ръката на Филип отново литна към тавана. — Сред тях били и моите художници — Микеланджело, Рафаел, Ботичели и Тинторето. Подобно на тях, и Дюрер бил запленен от философията на херметизма.

Хубава работа. Значи Филип бил собственик на големите ренесансови художници. Ти да видиш.

Опитах се да се намеся, тъй като ми се искаше да се върнем към първоначалния ми въпрос, но Филип усети намерението ми и ме възпря с жест.

— Да, картината. — Отиде до един полиестерен шкаф, избра една книга и я отвори. Беше монография, описваща работите на Дюрер. Протегна я към нас и посочи горния десен ъгъл на гравюрата. — Символите в „Меланхолия I“ са херметически. Камбаната например представлява връзката между всички неща. Овалната форма на пръстена може да се възприеме като геометричен символ. Дюрер едва ли е знаел колко е дълбок създаденият от него образ. Нашата планета прилича на камбана. Тя буквално пее. Триенето между пластовете на земната мантия произвежда звукови вълни, подобни на нежен звън, който се чува от Космоса. Известно е дори в каква гама пее Земята — си бемол мажор.

Филип посочи горния ляв ъгъл на гравюрата.

— Дъгата символизира същия принцип — бялото се трансформира в пълния спектър цветове. Чували ли сте за заболяването синестезия?

— Когато хората виждат музиката в цветове ли? — попита Лоръл.

— Това е единият вариант. Великолепен пример за взаимозаменяемост. В картината на Дюрер стълбата символизира връзката между небето и земята. Навремето си ренесансовите шедьоври са били възприемани не просто като изображения, а като истински талисмани с магическа сила.

Филип отново се ухили към Лоръл.

— Дълга редица изтъкнати личности — Данте, Микеланджело, Дюрер, Гьоте и моят сънародник Едмънд Спенсър 30 30 Едмънд Спенсър (ок. 1552-1599) — английски поет от времето на Елизабет I. — Бел.прев. , са проповядвали фундаменталната идея за единството. Великият Исак Нютон бил последният от тях, преди онзи еретик Рене Декарт да спусне тъмната завеса на рационализма.