Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Докоснах слабото му място. Той се наду като паун.

— Ааа, „Меланхолия I“, една от трите Meistertiche — майсторските му рисунки. Винаги съм смятал, че Дюрер е от класата на Леонардо да Винчи. Бил е и забележителен живописец, а и отличен математик. Написал е две книги по геометрия. За да оцените работите му обаче, трябва да го разгледате в културния му контекст.

Пак се започна. Не може ли просто да говори по темата?

— Дюрер бил обучаван от малък от своя баща — прочут златар, който му помогнал да стане най-добрия в гравюрите върху дърво и мед. Шестстотин години по-късно все още никой не е успял да го надмине. През 1455 г. баща му се преместил в Нюрнберг. — Филип вдигна вежда. — Прекъснете ме, ако сте чували това. Склонен съм да се отнасям.

Направих му знак да продължава.

— Казах, че трябва да вземаме предвид и контекста. Невъзможно е да оценим напълно ренесансовото изкуство, без да разбираме херметизма например — тази гръко-египетска философия, създадена в Александрия през първи век от новата ера.

Само не ми казвай, че ще трябва да изслушаме историята на две хиляди години, докато стигнеш до същината!

— Александрия е кипяла от живот. Била е пулсиращият център на световната наука. През нея са кръстосвали теченията на многобройни философски учения, религии и вярвания. — Докато изнасяше лекцията си, той потриваше длани. — Египетските оракули, еврейските мистици и гръцките последователи на Платон се събирали там. Жреците на богиня Кибела, които се самокастрирали в чест на покровителката си, минавали по улиците в яркооранжевите си плащове, пищни украшения и дълги коси и биели цимбалите и тъпаните си. Херметизмът процъфтял първо именно в този град.

— Това учение е свързано с алхимията и трансмутацията, нали? — Надявах се, че думите ми ще го подсетят да премине към темата, от която всъщност се интересувахме. Той обаче буквално ме изгледа отвисоко и очилата му се плъзнаха до върха на носа.

— Джон, каква е тази склонност да принизяваш всичко до най-малкото общо кратно? Алхимията е практическа наука, тя е само един от аспектите на херметизма, и то не най-важният.

Той намести очилата си и отново се усмихна мазно на Лоръл, преди да продължи.

— В центъра на херметическото учение стои една мисъл: „Онова, що е долу, е като онова, що е горе, и онова, що е горе, е като онова, що е долу, за да се изпълни чудото на единството“. Това е превод на една от ключовите фрази от табличката „Тайната на Хермес“, от която черпят всички следващи трудове на последователите на учението. Приписват я на египетския мъдрец Хермес Трисмегист, но сега вече се смята, че е била апокрифна. Тоест, подобно на Библията, тя съдържала трудовете на различни автори, чиито имена вероятно са само псевдоними. „Както горе, така и долу“ станало популярното й название. Тези думи означават, че всъщност всички елементи са свързани и в хармония помежду си. Материалното и духовното са едно цяло. Това, което виждаме на земята, е огледален образ на строежа на небето. Съвременната физика подкрепя тази гледна точка, като ни показва, че Слънчевата система има същия строеж като този на атома. Нали познавате петолъчната звезда — пентаграма на вещицата?

— Естествено.

— Когато е изправена, тя означава добро, но когато е обърната с двата рога нагоре, се смята за знак на дявола. Вземете обаче месопотамската осмолъчна звезда или шестолъчния печат на Соломон. И двете изглеждат по един и същи начин, накъдето и да са обърнати. Те символизират вярването, за което ви казах, и означават хармонията на всички неща.

Нямах представа, че Филип знае толкова много по тези въпроси. Бяхме се отдалечили доста от Дюрер, но познанията му по херметизъм привлякоха вниманието ми. Почудих се за миг дали пък той не беше безскрупулният американски дилър, когото Самюъл беше заподозрял, но ми се стори малко вероятно. Лоръл усети неудобството и отново се намеси в разговора.

— Християнството разделя материалния свят, тъмната, греховна плът, от духовния.

Филип я потупа по рамото.

— Да, целта им е била не да опознаят природата, а да я надминат. Езическите вярвания трябвало да бъдат асимилирани или смазани, за да направят място за християнската църква. Докато тя набирала сили, центърът на древното езичество, Александрия, залязвал.

Той рязко млъкна и отново се обърна към Лоръл.

— И тук в картинката се появяват месопотамците.

— Искате да кажете Харан 28 28 Град в Северна Месопотамия, населен от 3 хил. пр.н.е. Между 611 и 609 г. пр.н.е. столица на асирийците. — Бел.прев. .