Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Обърнах се настрани, протегнах крака напред и изложих лицето си на слънцето. Замислих се за многобройните дни от детството си, които бях прекарал тук със Самюъл, и се почудих дали някой от предметите от ковчежето, което ми беше подарил, има отношение към моите търсения. Прекрасно познавах всичките си съкровища, тъй като през годините си бях играл с тях стотици пъти. Седемте жълтици с тайнствени изображения, медният медальон, златното ключе. Нищо не водеше към гравюрата.

Мислите ми бяха прекъснати от крясъци. Момченцата бяха избягали от баща си и боричкането им се бе превърнало в истинска война. Светлокосото дете удряше брат си с оранжева пластмасова бейзболна бухалка. Чернокосото избягваше ударите, като се навеждаше и дърпаше, а после бързаше да ритне другото. Едното му сандалче беше отлетяло. И двете хлапета крещяха с пълен глас. Татко им продължаваше да седи на пейката, хипнотизиран от червените бикини. Крясъците на децата обаче го върнаха в действителността. Той се юрна към тях като бик към тореадора. Сграбчи чернокосото и го плесна по дупето с такава сила, че чух звука чак от моята пейка. Момчето ревна и избухна в сълзи. Свих се от страх за второто дете, което вероятно знаеше какво го чака.

Обаче не. Мъжът се наведе и го прегърна, като му шепнеше нещо. Вдигна бухалката, хвана ръчичката на детето и го отведе до колата си. То се качи. Чернокосото остана назад.

Човекът просто си седеше в колата със запален мотор. Накрая момченцето, което още плачеше, но вече по-тихо, се запъти към него и се качи. Те потеглиха, а над моравата излезе лек вятър, който разпиля опаковките и хартиите от обяда им.

Така се започва, помислих си. Бащата предпочита единия син пред другия. Това дете ще израсне, мразейки целия свят.

Отново се замислих за гравюрата и прецених фактите. Самюъл беше идентифицирал текста на Наум като една от книгите от Стария завет, известна като „Пророчество за Ниневия“. След като някой се опитал да я открадне, той беше решил да не я показва на никого. Смятал е не само, че текстът е истински, но и че съдържа скрито послание. Но накъде сочеше то? Вероятно към някакво указание за алхимични процеси, използвани за направата на злато. Дали всичко това бе плод на старческото въображение, или в него се криеше някаква истина? Мислите ми бяха прекъснати от ново обаждане.

— Страшно се радвам, че те намерих — каза Лоръл, когато вдигнах.

— Всичко наред ли е? — Гласът й потреперваше, сякаш отново бе плакала.

— Не. Онази жена, която ми описа… Ериния?

— Така се казва, да.

— Опита се да се докопа до мен. Свършиха ми продуктите за закуска. Когато се връщах от магазина, ме обзе странното усещане, че ме следят. Портиерът току-що я бе спрял, когато се опитала да се качи по стълбите, като му казала, че е куриерка. Когато я заплашил, тя си тръгнала.

— Вероятно е претърсила къщата на Хал и, като не е намерила нищо, сега иска да прерови и твоя апартамент.

— Желая й успех. През последните два месеца прегледах всички вещи, останали от Мина, за да помогна на Хал да реши какво да продаде. Мисля, че щях да знам, ако беше скрил нещо тук.

— Може да го е направил, когато не си била у дома.

— Възможно е. — Не звучеше убедена.

— Слушай, какво ще кажеш да мина през вас? Не бива да стоиш сама.

— Ще можеш ли? Би било чудесно.

Качих се в колата и включих радиото. Пуснаха „Пари за нищо“ на „Дайър Стрейтс“. Не знам дали музиката ми помогна да подредя мислите си, но докато се чудех какво скрито послание може да има в книгата на Наум, искрата отново проблесна в главата ми и този път запали огън. Бях решил загадката на Хал.

Когато се качих, Лоръл ме целуна по бузата за поздрав. Ролята на спасител започваше да ми допада.

— Какво ти е на устната? — Тя докосна подутината.

— Нищо. Повече се тревожа за теб. Имам и добри новини. Май открих отговора на играта на Хал.

— Наистина ли?!

Влязохме в кабинета до дневната, където й скицирах кръстословицата.

— Липсват четири букви — „р“, „а“, „н“ и „с“. Хал нарочно не е използвал всички възможни букви. Всички думи в кръстословицата трябва да бъдат взаимносвързани, но групите отляво и отдясно не са. Потърсих свързващата дума. Ако сложим буквите между „т“ и думата „мутация“, се получава „трансмутация“ — единственият начин за превръщане на обикновените метали в злато.

— Леле майко — каза Лоръл. — Направо ме е срам, че не съм забелязала това. И все пак не е особено сложно. Обикновено Хал беше по-хитър.