Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Глава 2

2:1 Ето, по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир: празнувай, Иудейо, твоите празници, изпълняй оброците си, защото по тебе няма вече да минува нечестивият: той е съвсем унищожен.

2:2 Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили.

2:3 Защото Господ ще възстанови величието на Накова, както величието на Израиля, понеже ги опустошиха опустошители и лозовите им пръчки изтребиха.

2:4 Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.

2:5 По улиците търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.

2:6 Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.

2:7 Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.

2:8 Решено е: царицата ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините й ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.

2:9 Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. «Стойте, стойте!» Ала никой се не обръща да погледне.

2:10 Грабете сребро, грабете злато! Нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.

2:11 Ограбена, опустошена и разорена е тя, — и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.

2:12 Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?

2:13 Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?

2:14 Ето, аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.

Глава 3

3:1 Горко на кървавия град! Той е пълен с измама и убийство; не престава в него грабежът.

3:2 Чува се плющене на бич и трясък от въртящи се колела, цвилене на кон и тропот от скачаща колесница.

3:3 Припка конница, бляска меч и блещят копия! Много убити и купища трупове! Труповете край нямат — препъват се о тях.

3:4 Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си — племена.

3:5 Ето, Аз съм против тебе! Казва Господ Саваот. Ще подигна върху твоето лице полата на дрехата ти и ще покажа на народите твоята голота, на царствата — твоите срамоти.

3:6 Ще нахвърлям върху ти мръсотии, ще те направя презряна, и на позор ще те изложа.

3:7 И всеки, щом те види, ще побегне от тебе и ще каже: «разорена е Ниневия! Кой ще я пожали? Де ще намеря утешители за тебе?».

3:8 Нима ти си по-добра от Но-Амон, който се намира между реките, обиколен с вода, чийто окоп беше морето, и морето му служеше за стена?

3:9 Етиопия и Египет с безбройно множество други му служеха за подкрепа; копти и ливийци ти идеха на помощ.

3:10 Ала и той е изселен, отиде в плен; дори и младенците му са разбити по всички градски кръстопътища; а за първенците му хвърляха жребие, и всичките му велможи са във вериги оковани.“ 26 26 Стар завет, издание на Светия Синод, София, 1991 г. Номерацията на стиховете е запазена както в оригинала на романа. — Бел.прев.

Останах разочарован от книгата. Тези откъси по никакъв начин не изясняваха основния въпрос — каква велика тайна е намерил Самюъл в думите на Наум?

За последен път бях проверявал имейла си преди купона на Хал — твърде отдавна. Прегледах съобщенията. След като изтрих спама и запазих писмата, които не бяха спешни, останаха само две. Първото беше от Даян.

„Джон, пиша ти за онзи проблем, който спомена. Как можа да помолиш приятел да лъже за нещо подобно? Умрял е човек! Казах истината.“

Кратко и право към темата; предполагам, че беше права.

Второто съобщение бе от Ерик Нолан. Тази седмица обявяваха на търг едно платно на Холбайн. Последния път, когато е било продавано, цената му бе надхвърлила един милион долара. Ерик искаше аз да го представлявам. Комисионата сигурно щеше да бъде прекрасна. Беше пратил последния имейл тази сутрин и ми даваше време за отговор до следобед. Сега беше 13:40. Откъде щях да намеря време да проуча произхода на творбата и да ида на търга, когато заплахата висеше над главата ми като Дамоклев меч? Писах на Ерик, че съжалявам, и проклех лошия си късмет.