Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Сервитьорката постави нова чаша чай пред Томас. Той й благодари и продължи:

— Наскоро една месопотамска статуетка бе продадена в Швейцария за двайсет и два милиона долара. А тя изобщо не е толкова значима, колкото оригинална книга от Библията. Дори не смея да си представя колко би струвала тя.

Първоначалното ми вълнение избледня и аз дойдох на себе си.

— Сигурен съм, че всички сте си мислели, че новината ще излезе по първите страници на вестниците. Как е възможно Самюъл да е бил толкова наивен? Та тя не може да е истинска. А Хал бе убит заради нея.

Томас се сви, сякаш думите ми му причиниха физическа болка.

— Непрекъснато се появяват подобни неща. Помниш ли урната от пясъчник, за която се заговори миналата година? Според твърденията в нея се съхранявали костите на Яков, брата на Христос. Според експертите обаче патината по повърхността й е положена наскоро. Всяка секунда се ражда по един наивник, който вярва на такива шарлатании.

— Дори не си я виждал, а вече казваш, че е фалшива — просъска той. — Напълно възможно е в Асирия да е живял и еврейски писар.

— Знам, но това изобщо не означава, че там е написана една от оригиналните библейски книги.

— Вероятно това е бил високообразован писар, който заради заслугите си е бил взет на работа в двора на асирийския цар. Наум означава „утешител“ и вероятно това не е било истинското му име. По произход той е бил от Юдея и въпреки че асирийската държава стремително е вървяла към своя залез, сигурна смърт е чакала автора на една тирада срещу Ниневия, каквато е книгата на Наум. Така че пророкът е трябвало да крие самоличността си. Гравюрата е истинска, уверявам те.

Всичко започваше да ми се изяснява.

— Значи някакъв поробен еврейски писар съчинява изобличителна реч срещу един, според него, безбожен град. Хубаво. Но ако гравюрата е намерена сред останките на изгубената Ниневия, как тогава е попаднала сред останалите книги в еврейската Библия?

Томас помисли за момент. Ясно ми беше, че не иска да разкрива картите си и да ми каже нещо, което премълчаваше досега.

— В този период вече са се използвали и папируси. Вероятно от Асирия тайно са били изнесени копия на текста.

Може и да беше прав. Възможно беше да са принудили един евреин да замине за асирийската столица, а няколко копия от книгата му да са били пренесени контрабандно обратно в Юдея.

— Просто… Виждал съм как и други се главозамайват от вълнение след някое голямо откритие, а накрая се оказва, че някой мошеник просто го е подправил. Всички големи музеи са били мамени по този начин.

— Но не и Самюъл. Той провери всичко много внимателно. По време на грабежите дочухме, че се подготвя нова кражба. Тогава той реши да я донесе тук.

Изругах под нос. Самюъл се е бил вманиачил да защитава историята на една чужда държава. Томас видя изражението на лицето ми и реши, че осъждам постъпката на брат си.

— Нямаше как да го разубедим, разбираш ли. Опитахме. Смешно е, защото грабежите всъщност ни дадоха възможността да я измъкнем, без никой да забележи. Без Самюъл нямаше да успеем да я прекараме през границата.

— А защо не я оставихте в Йордания до края на войната?

— Защото там и стените имат уши. През есента на 2002 година, точно преди инвазията, американските колекционери лобираха пред правителството да облекчи законите за експортиране на иракски антики. Заявиха, че политиката на Ирак да забранява изнасянето на старинни предмети е „твърде ограничаваща“.

— Не знаех това.

— Археолозите се противопоставиха на идеята, за да предпазят хилядите исторически обекти от повреда. Такъв фарс! Тръгнаха слухове за грандиозни кражби, в които били използвани дори уреди за инфрачервено изобразяване на скрити предмети и мощни радари. Преди войната да приключи, всичко просто ще бъде опоскано.

Страданието беше изписано на лицето му. Чувствата му изглеждаха искрени.

— Брат ми подозираше ли конкретни хора?

— Да, един американски дилър и съдружниците му.

Мислено зачеркнах имената на най-известните американски търговци на месопотамски антики. Те не бяха много и аз познавах практически всички.

— Даде ли ти някакви подробности за тях? Ти имаш ли представа за кого става дума?

— Не, а мисля, че и той не знаеше нищо повече. Може би просто не е искал да обвинява някого без ясни доказателства. Спомена обаче за някакъв офис на Тридесет и четвърта западна улица, на една-две пресечки от река Хъдсън. Каза, че няколко предмета, за които предполагал, че са били откраднати, са били изпратени там от багдадските агенти.