Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Но това е написано векове след Наум! И не е имало никакви тайни послания. Местата са били подробно описани, просто съвременните интерпретатори не могат да разберат указанията. Не смяташ ли, че ако в пророчеството на Наум наистина има скрито послание, някой щеше да го открие през хилядолетията, които са минали оттогава?

— Не. — Томас снижи глас и аз усетих, че най-накрая стигаме до същината.

— Защо не?

— Защото думите върху гравюрата се различават дори от най-ранните варианти на еврейската Библия, които познаваме.

Томас почти шепнеше, втренчил в мен черните си очи.

— Трябва да признаеш, че бях откровен с теб, Джон Медисън. Сега е твой ред. Ако си попаднал на някаква следа, искам да знам.

— Засега нямам нищо конкретно. Нямах възможност да проуча каквото и да било.

— Очаквам да ме държиш в течение. Става въпрос за вещ, която принадлежи на страната ми.

— Тя ще бъде върната на Ирак по каналния ред.

Томас все повече се затрудняваше да обуздава яда си.

— Опитът ми с ценни антики показва, че вещите могат да бъдат отклонени от пътя си дори по това, което наричаш канален ред. Оригинална книга от Библията? Трудно ще им бъде да я оставят да им се изплъзне просто така, особено, при положение че няма доказателства откъде е взета. Самюъл ми вярваше. Повярвай ми и ти.

Да не би да намекваше, че сам се каня да я продам? При това в същото изречение, в което споменаваше и мъртвия ми брат? Какъв кретен. Определено не бях склонен да му я дам просто така.

— Прибързваме — отвърнах ледено. — Нека първо видим дали ще мога да я открия.

Разговорът приключи в патово положение. Ясно беше, че нито аз, нито той ще кажем нещо повече по въпроса. Той погледна часовника си и каза, че трябва да върви. Засуети се, докато вдигаше раницата си. Записа телефонния си номер на визитната си картичка и стана.

— Може да ми се обаждаш на този номер. Вече платих сметката. Как мога да се свържа с теб?

Дадох му имейла и телефонния си номер. Изчаках минутка, след като излезе, и го последвах. Свърнах по Второ авеню и видях как се навежда към някаква кола. Облегна ръка на отворения прозорец откъм шофьора и се заговори с човека вътре. После заобиколи откъм пътническото място и се качи. Тръгнах си с ясното съзнание, че ми е казал само частица от историята. Бях решен обаче да се добера до цялата истина.

Смятах да се прибера у дома и да пробвам да реша загадката, но ми хрумна по-добра идея, затова се върнах към къщата на Хал на Двадесета западна улица. Тя беше сравнително спокойна. Хората се прибираха от ресторантите и се шляеха по тротоарите. Във вечерта нямаше нищо особено. И въпреки това отново ме обзе чувството, че зад гърба ми се спотайва заплаха.

Облегнах се на желязната ограда на училището срещу къщата на Хал и се огледах. На запад се възправяше епископалната църква „Свети Петър“, изградена от красив сивкав пясъчник, с яркочервени врати и прекрасна часовникова кула. Високата й черна желязна порта беше отворена. Често я оставяха така, когато вътре имаше концерт или изложба. До църквата се издигаше тухлената фасада на Атлантическия театър.

Тъй като не видях нищо необичайно, пресякох улицата към къщата на Хал. Тя беше типична четириетажна сграда, дори по-обикновена от повечето такива — с проста мръсно розова циментова мазилка и черни корнизи. Първият етаж бе на нивото на улицата, а не половин ниво по-нагоре, както се строяха по-претенциозните домове от кафяв пясъчник. На входната врата бе опъната полицейска лента под формата на буквата Х. Озърнах се, за да се уверя, че никой не гледа насам, и набрах кода на заключващото устройство. Някога Питър бе инсталирал много по-сложна система за сигурност, но Хал се беше отказал от нея, както и от много други неща, които вече не можеше да си позволи. Вратата се отвори, аз се промуших под лентите и я затворих зад гърба си.

Бях решил да дойда тук, тъй като сред книжата на Хал просто трябваше да има нещо, което да ме насочи към скривалището на гравюрата. Съществуваше даже слабата вероятност тя да беше на място, което и аз познавах.

В сградата цареше сумрак, но аз я познавах така добре, както заекът познава тунелите в дупката си. Обиколих приземния етаж и усетих в стаите дъха на алкохол и трева, останал от вчерашния купон. Проверих дали прозорците и вратите са затворени и заключени. С радост забелязах, че полицията си беше свършила добре работата. На втория етаж нещата също изглеждаха наред. Когато минавах край спалнята на Питър, в носа ме удари миризма на застояло от отдавна разсипаната храна, прахта и нощните напикавания. Хал не беше поддържал добре дома си. Вероятно не си беше направил дори труда да смени чаршафите на леглото, след като баща му бе отишъл в старчески дом.