Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Кабинетът на Хал се намираше в помещение без прозорци в центъра на втория етаж, затова не се притесних да запаля настолната лампа. Стаята бе обзаведена с тежко дъбово бюро холандска изработка, вероятно останало от някой от изтъкнатите прадеди на приятеля ми, и с дървен стол в същия стил. Край една от стените стърчеше етажерка от ИКЕА, в пълен контраст с антикварната мебел. Тя беше претъпкана с книги по философия, физика и теория на игрите 21 21 Дял от приложната математика, изследващ стратегическите математически модели. Понякога се използва при избора на стратегия в конфликтни ситуации, при които има две враждуващи страни с противоположни цели. Според теорията резултатът от всяко действие на едната страна зависи пряко от действията на другата. Теорията на игрите се прилага в икономиката, военното дело и политиката. — Бел.прев. . Порових се в тях и открих няколко тома по алхимия.

Скъпите картини бяха свалени от стените и на тяхно място личаха бледи правоъгълници. Единствената останала бе репродукция на Дюреровата гравюра „Меланхолия I“. Тя просто не струваше достатъчно пари, за да има смисъл да се продава.

Лаптопът на Хал липсваше. Разрових книжата му, търсейки някаква следа, която да ме насочи към скривалището. Както и предполагах, върху една от купчините листа намерих ксерокопие на първото писмо от „Теръс Дистрибютинг“ до брат ми. Към него бе прикрепена бележка от Уолтър Тейлър — културен аташе в Йордания и стар приятел на Самюъл.

„Самюъл, изпратих твоя пакет с дипломатическа поща, както ме помоли. Трябва да пристигне в офиса на «Теръс Дистрибютинг» през юни. Ако не те познавах така добре, щях да си помисля, че си полудял от всичкия арак 22 22 Източно алкохолно питие — Бел.прев. , който си изгълтал през годините, но е наистина възможно да си открил нещо много рядко. Какъв прекрасен венец на кариерата ти! Хайде да поговорим още за това, когато се върна вкъщи на сигурно място. Приготви ми леден джин. И не си и помисляй да се връщаш в Ирак, приятелю! Това място скоро ще се взриви като бомба.“

Значи Самюъл се беше доверил не само на асистентите си. Сега в Йордания беше около три сутринта. Засега се налагаше да отложа разговора с Тейлър.

В едно чекмедже открих принтиран компютърен документ.

„Новоасирийска каменна гравюра от хълма Куюнджик в Ниневия. Седми век пр.н.е. Пълно описание може да получите по заявка. Рядка антикварна ценност.“

Под тази бележка бе задраскан някакъв телефонен номер. Вероятно това беше чернова на обявата, която Хал е разпространил с надеждата да продаде гравюрата. Аматьорска работа. Никой почтен дилър не би докоснал и с пръст подобен предмет, без да има поне пълното му описание, насоки за цената и някаква гаранция за произхода. Ако Хал си беше въобразявал, че може да се оправи с такава продажба, трябва да е бил откачил. Какъвто и адрес да си беше измислил, Интерпол щеше да го проследи за минути. Със същия успех можеше да опъне билборд на Таймс Скуеър. След разграбването на Багдадския музей всички предмети от иракски произход се следяха много внимателно. Глупостта му беше просто епохална.

През следващия половин час прерових останалите сметки и писма на Хал. Беше затънал в заеми много по-дълбоко, отколкото предполагах, и беше спрял да плаща дори основни неща като телефона и телевизията. Съжалих го. Месеците преди смъртта му сигурно са били кошмарни.

Когато не намерих нищо на бюрото, се качих на последния етаж. Стаята за изчезване, както я наричах, заемаше по-голямата му част. В нея дядото на Хал се бе упражнявал по фехтовка. „Учителят му по фехтовка е бил ранен зле ето тук.“ Това беше повече легенда, отколкото истина. Помня с каква наслада Хал ми разказваше тази история, когато бяхме деца. Аз внимателно се взирах в пода, за да открия следи от стари петна кръв във фугите на светлия паркет, и си представях как майсторът пада, рапирата му изтраква на пода, а на ризата му разцъфва алено петно — точно както във филма „Зоро“.

Дървените щори на двата фронтални прозореца бяха спуснати, затова можах спокойно да запаля един аплик. Той хвърли мека маслена светлина, която се отрази в огледалата. Стаята беше съвсем гола. Никога не бях виждал вътре мебели, с изключение на шкафовете, опасващи задната стена, където Питър някога пазеше по-голямата част от колекцията си. На предната стена, край прозореца, от изработената по поръчка закачалка висяха фехтовални маски и оръжия — леки рапири, шпаги и по-смъртоносните саби. Веднъж ни хванаха с Хал да си играем с тях и ни наказаха да не влизаме в стаята с месеци.