Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Погледнах към бюрото. От Амир нямаше и следа. В по-спокойните нощи той понякога се измъкваше за едно кафе. Този път беше избрал възможно най-неподходящия момент за разходката си.

Ериния рязко се отдръпна в мига, в който се качихме в асансьора. Облегна се на стената и насочи пистолета си към мен. Опитах се да си придам смело изражение, но сърцето ми пърхаше като ранена птичка. Утешавах се с мисълта, че всичко това се случва, защото тя иска нещо от мен. Трябваше само да й съдействам.

Излязохме от асансьора. Коридорът беше празен. Когато минахме край вратата на Нина, чух тътена на Джей Зи от колоните на уредбата й. Гостите на купона говореха високо. Ако изкрещях, никой нямаше да ме чуе. Сякаш целият блок се бе наговорил да ме победи.

Тя ми подаде ключовете, за да отворя, и ме изблъска право към спалнята ми. С периферното си зрение забелязах, че вратата на балкона още е отворена. За миг ми се привидя безумната идея как се мятам към него, отбягвам неизбежните куршуми, прескачам перилата и падам на долната тераса. Във филмите го правеха и някак винаги успяваха да оцелеят.

Ериния извади нещо от чантичката си и тръгна към мен. В ръката си държеше шишенце със спрей. Помня, че исках да кажа нещо и отворих уста, но тогава капчиците пръснаха в лицето ми. Нещо стегна гърдите ми и светът изчезна.

— Раздвижете краката си — заповяда лекарката.

Опитах, но не успях.

— Парализиран сте. От това се боях.

Това не беше гласът на мрачния хирург, който ме беше зашил в болницата, а на лекарка ангел. Сребърните й коси блестяха на светлината. Леденосините й очи, обрамчени с руси мигли, бяха ясни и красиви.

Лицето на ангела се превърна в това на Ериния. Обля ме вълна от ужас.

Лежах на леглото си, гол от кръста нагоре. Китките ми бяха приковани с белезници към стоманената рамка на кревата. Опитах да се повдигна, да се претърколя, да мръдна крака или поне пръст. Изпуснах се, без да мога да се удържа. От таза надолу тялото ми беше като мъртво.

Опитах се да кажа нещо, но от устата ми излезе звук, подобен на лай на умиращ тюлен. Прочистих гърлото си няколко пъти, преди да успея да прошепна:

— Какво си ми сторила?

— Трябва да поговорим.

— Кучка мръсна.

— Не говори така пред мен!

— Казвай какво си ми направила!

— Обезвредих те. Сега си като двигател, от който са издърпали няколко свещи.

— Това ли използва и срещу Хал?

Тя се намръщи.

— Не сме тук, за да си бъбрим за Хал. Все още можеш да движиш ръцете си. Кажи ми къде е скрита гравюрата или ще ти дръпна още няколко щепсела.

Нарочно заговорих още по-тихо, за да я накарам да се приближи. Ако дойдеше достатъчно близо, можех да се опитам да я ударя с глава в лицето и да я зашеметя. Тя обаче не лапна въдицата.

— Говори по-високо. Не те чувам.

— Казах, че не знам. Брат ми Самюъл я е донесъл. Хал я откраднал от един склад и я скрил някъде. Но ти го уби и сама се прецака.

— Днес си се срещнал с човек на име Томас Закар. Мисля, че сте се наговорили да намерите гравюрата. Няма смисъл да ме лъжеш. — Тя внимателно се взря в мен, но отдалече, така че не можех да я достигна. — Разбираш ли какво ти казвам?

— Искам да знам какво си ми инжектирала — изхъхрих.

— Много си кекав, Джон. Изобщо не знаеш какво е страх. — Седеше на един стол до мен, наведена така, че да я виждам добре. Беше си свалила жилетката. На трицепса й видях зеленикава татуировка — кръг с кръст отдолу като символа за женския пол. Същият символ, който стоеше под снимката на Венера в алхимическия сайт.

Наблюдавах как вдигна блузата си чак до гърдите. Целият й корем бе осеян с мрежа от яркочервени шевове и белези. Не се виждаше и сантиметър читава плът. Тя отново спусна блузата си.

— Знам доста за болката. Ако искаш, мога да те науча какво представлява.

— Какво ти се е случило?

— Бих се в Босна. А сега започвай да ми помагаш. Не ти остава много време.

— Каузата ти е изгубена. Казах ти, че нямам представа къде е. — Очевидно бях преценил зле възрастта й на купона. Ако беше участвала във войната в Босна, трябваше да е много по-възрастна, отколкото си бях помислил.

Като че ли във вцепенените ми крайници започваше да се връща някакво чувство. Стори ми се, че усещам мекотата на чаршафите. По краката ми пробяга остра болка.

— Почваш да ме дразниш — въздъхна Ериния. Взе от чантата си една спринцовка, пълна с млечнобяла течност. — На това му викат „китайска котка“. Хероин, подсилен до идеална чистота. Ако ти го инжектирам, си мъртъв. — Усетих как иглата проби кожата ми. Трябваше да й дам нещо.