Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Това звучи обещаващо. Какъв е адресът?

Томас въздъхна:

— Съжалявам. Спомням си само това от думите му, въпреки че беше успял да открие кои са двама от съдружниците на дилъра — един мъж и една жена. Нали каза, че името на дамата, която те е заплашила, било Ериния?

— Да — отвърнах. Ериния, злият старогръцки дух на отмъщението, войната и болката. Колко й отиваше това име!

— Точно тя е. — Томас щракна с пръсти. — Цялото й име е Ериния Хейнс. Преди е работила за Министерството на отбраната, в отдела за проучвания. Те разработват свръхмодерни оръжия и правят научни изследвания, свързани с държавната сигурност. Преди това пък е била консултант по сигурността в Босна.

— А мъжът?

— Казва се Джордж Шимски. Твърди се, че бил гениален химик. Претърпял е някаква злополука, която оставила на лицето му ужасни белези.

Пресуших еспресото.

— Тези двамата бяха ужасяващи. Вероятно имат връзка с един уебсайт на име „Алхимически архиви“. Чувал ли си за него?

— За група от хора — не. Ти вече спомена за алхимията. Терминът произхожда от арабската дума алкимия. Дарът на науката химия от арабските народи за Запада. Предполага се, че алхимията се е зародила в Египет, но може да се спори също толкова убедително, че най-ранните източници са всъщност от Месопотамия.

— Но какво общо може да има алхимията с книгата на Наум? — Отново вмъкнах този въпрос, вече решен този път да получа отговор. Той вдигна рамене.

— В библейските писания може да се намерят много скрити смисли. Може би Самюъл щеше да е в състояние да ти отговори. Дори и да е било така обаче, той отнесе отговора в гроба.

Забележката му увисна за миг между нас. След това той смени темата.

— Разбрах, че си роден в Турция. Самюъл каза, че си бил само тригодишен, когато родителите ти са загинали в срутена мина.

Внезапният обрат на разговора затвърди убеждението ми, че Томас знае повече за значението на алхимията, отколкото искаше да покаже. Той обаче настоя.

— Никога ли не си се опитвал да издириш роднините си?

— Те са дали да се разбере, че не ме искат. Защо да ги търся?

Шията му леко се изчерви и аз разбрах, че е усетил как престъпва границите на учтивостта, при това с човек, когото почти не познава.

— Имал си късмет обаче — Самюъл те е намерил. Той не се е женил. Това ми се струва любопитно.

— Всъщност преди много време е бил женен. Съпругата му починала още преди той да разбере за съществуването ми. Затова решил да ме вземе под крилото си. Смъртта на жена му оставила празнина в живота му и вестта за съществуването ми дошла точно навреме.

Беше толкова влажно, че буквално виждах как от паважа на улицата се вдига пара. Поръчах си чаша лед и бутилка свежа артезианска вода „Локен“. Предложих и на Томас, но той отказа. Жегата сякаш изобщо не го тревожеше, макар че аз се чувствах зле само като погледнех през прозореца към изнемогващите от зноя хора. Опитвах се да смеля това, което ми беше разказал. Самюъл открил оригинална книга от Библията. Ако това беше вярно, находката щеше да се превърне в сензация. В разказа обаче имаше очевидни празнини и това ме тревожеше.

— Както и да е, нека се върнем към твоя разказ. Самюъл имаше връзки с повечето големи музеи по света и възможностите да скрие гравюрата са били многобройни. Защо тогава му е било нужно да я носи тук? Мисля, че не ми казваш всичко.

Томас си пое дъх и видях как в очите му проблесна тревога.

— Значи има и още нещо, така ли?

Той се размърда притеснено върху стола си.

— Нямам право да казвам повече.

— Нямаш ми доверие?

Той направи опит да отбегне погледа ми.

— Видя какво се случи. Докато опасността не премине, за теб ще бъде по-безопасно да не знаеш. Вероятно затова и самият Самюъл не ти е казал нищо.

Търпението ми най-накрая се изчерпа докрай.

— Ако искаш да намериш предмета, ще имаш нужда от мен. Кажи ми всичко или се махам.

Мълчанието се проточи няколко минути. Той се чудеше какво да отвърне.

— Според Самюъл на гравюрата имало кодирано послание.

— Значи Наум е използвал някакъв шифър?

— Не точно шифър. Става въпрос за начина, по който е написал книгата. В текста са оставени знаци, които можели да бъдат разчетени само от доверениците му.

Неверието явно се беше изписало върху лицето ми.

— Възможно е! Нали си чувал за медния свитък, открит сред ръкописите в долината Хирбет Кумран край Мъртво море? На него са записани различни места от израелските земи. Скривалища за злато и сребро.