Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Разбира се — отвърнах. — Нужно е голямо търпение.

Той ми хвърли бърз поглед. В него се таеше подозрението, че знам много по-малко, отколкото казвах. Томас обаче не ме обвини в нищо и продължи.

— До една седмица Самюъл вече беше сигурен какво е открил. Беше на седмото небе.

— Значи знаеш какво пише на гравюрата?

— Само онова, което ни каза той. Още се уча, така че щеше да ми отнеме време да дешифрирам текста, а Хана Джафри едва познава основите на месопотамската писменост.

Той говореше някак много официално и само от време на време изпускаше по някоя неправилна дума или граматическа грешка. Това отиваше на въздържания му, почти хладен характер.

Изглеждаше сякаш говоренето пред публика се удаваше добре на Томас. Вероятно освен разкопките се занимаваше и с преподаване.

— Писарите са отдавали целия си живот на това да научат древните езици, защото са били необходими години, за да овладеят стотиците символи от старите азбуки. Само като си помисля за ханаанците от тюркоазените мини в планината Синай! Това са първите хора, на които е хрумнало да свързват символите със звукове, вместо с образи. Точно затова финикийската азбука е толкова революционна. Това, че се състои от двадесет и четири знака, означавало, поне на теория, че всеки може да се научи да чете и пише.

Тъй като гравюрата беше направена от камък, знаехме, че е била важна. Царските укази и особено важните предсказания на оракулите често са се записвали на камък, понеже той издържа на времето. За по-маловажните документи са използвали глинени плочки. Понякога писарите ги заливали с вода и ги използвали отново.

Искаше ми се да бъда учтив, но сега вече той ми говореше за неща, които знаех. Вдигнах ръка.

— Това ми е известно.

Томас ми се усмихна леко.

— О, извинявай отново. Забравих.

— Какво каза Самюъл за текста?

— Не можеше да сдържа вълнението си. Каза ни, че това било „едно от най-значимите открития в цялата история на Ирак“.

Замислих се за брат си и за това колко много е означавала находката за него. Радостта му сигурно е била равна на тази на любителя астролог Джордж Смит, който открил разказа за Ной и Потопа през 50-те години на 19-ти век. Смит превеждал таблички с клиновидно писмо в Британския музей по време на обедната си почивка. Звездният му миг дошъл, когато открил прочутата история на една от табличките, на които бил записан епосът за Гилгамеш. Според анекдотите, когато разбрал какво е намерил, Смит започнал да се мята из стаята и разкъсал дрехите си пред изумените погледи на другите учени. Самюъл беше по-въздържан, но въпреки това сигурно е ликувал.

— Някой се опита да открадне гравюрата — продължи Томас. — На следващия ден Самюъл я отнесе в Багдадския музей и я скри там.

— И как го е направил, без никой да разбере? Проверих всички възможни източници — данните на ФБР, на Интерпол и на регистъра за изгубени предмети на изкуството, но никъде не се споменава за такава вещ.

— В самия музей все още има много плочки и цилиндрични печати, които не са транскрибирани. Същото се отнася и за много чуждестранни музеи. Това е една от най-големите трагедии, причинени от грабежите. Огромно количество текстове така и не са били записани. Дори и предметите да бъдат открити, няма как да докажем, че са били наши, ако маркерите са били изтрити.

Томас замлъкна и даде знак на сервитьорката, че иска още чай. Посочи и моята чаша, но аз поклатих глава.

— Писарят се е подписал с името Наум. Говори ли ти нещо това? — попита той.

— Не.

— Наум е един от дванайсетте „малки“ пророци в еврейската Библия 19 19 Съдържанието на еврейската Библия (Танах) като цяло отговаря на това на Стария завет. Написана е основно на древноеврейски език с пасажи на древно арамейски. Състои се от три части — Тора (Закон, Учение), Невиим (Пророци) и Кетувим (Писания). — Бел.прев. . Книгата на Наум се казва „Пророчество за Ниневия“ и предсказва гибелта на великия град. Градът е изгорен през 612 г. пр.н.е.

Тази нова информация ме порази като гръм. Той току-що бе описал пророчеството, за което Хал споменаваше в писмото си.

— Да не би да казваш, че гравюрата, която търся, е оригиналът на книга от Стария завет? — Пулсът ми се ускори, докато чаках отговора му.

— Да, точно така. Представяш ли си от какво значение е тя? Археолозите вече откриха цитати от книгата на Наум в Кумранските свитъци 20 20 Кумранските ръкописи са открити през 1947 г. в Кумранските пещери край Мъртво море. Написани са на древноеврейски и древноарамейски език и съдържат библейски и апокрифни текстове. Датирани са около периода между 250-68 г. пр.н.е. — Бел.прев. , но те са само откъси. На гравюрата е оригиналният, пълен текст. Откритието е феноменално — дори не знам с какво да го сравня. Само можем да гадаем за историческата му стойност.