Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Поклатих глава.

— Това са високи глинени гърнета с медни намотки, свързани с желязно колче. Когато сипвали вътре киселина, например оцет, те произвеждали електричество. Отвратително е, че са били взети.

— Разбрах обаче, че и доста неща са били спасени.

— Единствено благодарение на служителите на музея, които предварително укриха хиляди експонати. Тези хора са национални герои.

Сервитьорът ни прекъсна с въпроса дали искаме да поръчаме храна. Двамата с Томас отказахме и аз използвах възможността да върна разговора към липсващата реликва.

— Как изглежда гравюрата?

— Представлява голяма каменна табличка, дълга 60 см и широка 35 см. На нея е гравиран текст на акадски език с клиновидно писмо. Само няколко души на света знаят за съществуването й — поне така си мислехме. Естествено, единият беше Самюъл, а освен него аз и Хана Джафри, стажантка, която ни пратиха по програмата за изучаване на Азия и Близкия изток на Пенсилванския университет. И това е единият проблем.

— Кое?

— Джафри. След като затворихме лагера си в Ниневия, тя замина за град Тел Афар, близо до археологическия обект Тел ал-Рима. Там си имаше приятел, също стажант от Пенсилвания. Казаха ни, че се е върнала в Америка преди началото на войната, но оттогава така и не съм успял да се свържа с нея. Просто изчезна. Не мога да разбера дали наистина се е върнала, или още е в Ирак.

— Сигурно все пак си е тръгнала, преди да започне войната.

— Част от археологическия екип реши да остане, за да предпази обектите. Може да е била сред тях.

— Значи е била в Ниневия, когато сте открили гравюрата?

— Да, миналия декември. Работехме на хълма Куюнджик. — Той се поколеба насред изречението. — Това е…

— Знам къде е.

Изведнъж разбрах, че сковаността му отчасти е заради нервността му от срещата с мен. Обикаляхме се като два песа, но никой не смееше да нападне първи.

— Ниневия е един от легендарните изгубени асирийски градове — продължи той. — Повече от век след откриването му там още има невероятно много неща, които не са разкрити. Предполагам, че си ходил на разкопки със Самюъл.

— Разбира се. — Излъгах! Не можех да си призная пред Закар, че не знаех нищо и че съжалявах за толкова много неща. Бях се молил на Самюъл да отида на разкопки с него, но винаги срещах каменен зид от оправдания. „Почакай да пораснеш“, ми казваше той. Иначе беше щедър на пътешествия в чужбина. Ходихме във Флоренция, в Лувъра и в прекрасния берлински музей „Пергамон“, но така и не бях стъпвал в Близкия изток.

— Завиждам ти, че от малък си обикалял по чуждите земи. Докосвал си историята, не си я учил само в училище. Имал си късмет. Но след толкова време сигурно не си спомняш ясно Ниневия. Там има два хълма — Куюнджик, където са и основните разкопки, и Неби Юнюс, където е била древната оръжейница. Разкопките там се оказаха трудни, защото на места хората са си построили къщи.

— Там имаше и светилище на пророк Йона, нали? — попитах аз.

— Да — отвърна Томас. — Още една причина за ограничения достъп до обекта. Светилището се почита от Исляма. Самюъл обаче получи разрешение да огледа още веднъж старите градежи на Куюнджик. Бюрото по регулация на антиките се съгласи, защото някои от глинените и каменни стени бяха много разрушени. Получихме финансиране от чужбина и част от задачата ни бе да запазим руините. Винаги ахвам, когато погледна към хълма на Ниневия. Сигурно помниш, че той се намира в средата на плоска, гола равнина и израства буквално от нищото. Веднага личи, че не е естествено образувание. Излъчва нещо почти духовно, дори сега, след хилядолетия.

Отнесох се в спомени за това, което бях чел за Ниневия, която за времето си е била най-големият град в света. Там е великолепният дворец на Сенахериб 16 16 Сенахериб (около 705-681 г. пр.н.е.) — син на цар Саргон II, който царувал 37 години. — Бел.прев. , чиито порти били охранявани от гигантски каменни статуи, а декоративните плочи от пясъчник по стените показвали всяка стъпка от строежа на палата. Водопади, езерца с шарани и осемнайсет канала украсявали неговия парк, където свободно се разхождали слонове, камили и маймуни.

— В какво състояние е обектът в момента? — попитах Томас.

Тънките му устни се изкривиха в някаква гримаса.

— Боя се, че в много лошо. Останаха само купчини пръст и дупки. През 90-те го разграбиха из основи. Когато започнахме работа миналата година, се съсредоточихме върху терена до портите на бог Шамаш и Халзи, които са били изследвани както от Лейард 17 17 Сър Остин Хенри Лейард (1817-1894) — британски пътешественик, археолог и историк на изкуството. — Бел.прев. , така и от Хормузд 18 18 Расам Хормузд Расам (1826-1910) — асирийски археолог, пътешественик и британски дипломат. — Бел.прев. .