Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Имаше един стар шкаф със стъклени вратички, в който видях любопитни предмети — призми в различни размери, разноцветни камъни с формата на яйце, старовремска пиринчена везна с различни тежести, сини аптекарски шишенца, пълни с прахове. Върху шкафа стоеше сребърна статуетка на рогата богиня, а до нея — зловещ на вид нож с извито като сърп острие. Над всичко това висеше тежък средновековен гоблен, на който маскирана жена в дълга роба се изкачваше по стълби към цитаделата на един хълм. На преден план се виждаше ранен рицар, а в небето отлиташе гарван със златен пръстен в клюна.

— Това е безумно! — възкликнах аз. — В какво се е забъркал Хал, по дяволите?

Лоръл кръстоса ръце на гърдите си като защита.

— Това място беше на Мина, но в последно време и Хал прекарваше много време тук.

— И Мина ли си падаше по тези ню ейдж щуротии?

— Точно тя събуди интереса на Хал към тези неща. Знам, че според повечето хора това са глупости, но не можеш и да ги отречеш напълно. Древните алхимици са поставили основите на съвременната химия.

— Докато бяхме деца, рядко срещах Мина. Обикновено около нас се въртеше само прислугата — всякакви там икономи и камериерки. Когато се случеше да я видя, тя винаги се държеше на разстояние. Правеше ми впечатление на твърде достолепна, почти страшна жена.

— Точно такава си беше.

Почувствах, че в думите на Лоръл има нещо повече от просто съгласие.

— Какво искаш да кажеш?

— Хал нищо ли не ти е споменавал?

— За какво?

— Мина беше вещица.

Изведнъж ми се привидя как Мина пие някаква отвара и пред очите ми се превръща в Баба Яга със зелена кожа, дълъг, крив нос и един-единствен зъб; как отлита от терасата в полунощ, за да прави злокобни магии. Избухнах в смях.

— Знам, че не я харесваше, но това вече е върхът!

В очите й проблесна раздразнение.

— Последното, което бих направила, е да се шегувам с това. За нея всичко беше много сериозно. Ножът на шкафчето се нарича болин и е вещерски инструмент. Вещерството е по-древно от повечето религии и днес е много разпространено, особено тук, в Америка, и в Англия. Мина беше еклектичка.

— Тоест?

— Практикуваше сама. Не принадлежеше към никакъв орден. Стана истински авторитет по вещерски практики от средновековна Германия. Известни учени от цял свят идваха да се консултират с нея. — Лоръл потрепери и скръсти ръце. — Разбрах за всичко това чак след погребението й. Хал беше много нещастен и една вечер просто избълва всичко. Каза, че щял да я направи безсмъртна.

— И как точно смяташе да стане това?

— Не искаше да ми каже, а пък аз не желаех да се въвличам повече в тези безумни разговори. Щеше ми се да го накарам да мисли за нещо друго.

— Доколкото помня, Мина беше типичната дама от Парк Авеню. А ти говориш за нея като за някаква луда бабичка.

— Ако не ми вярваш, разгледай онази книга. — Лоръл посочи един голям том, поставен на масата пред нас. — Това е „Пикатрикс“, духовният й водач.

Корицата на книгата бе изработена от изящно гравиран върху слонова кост релеф с бордюр от свързани геометрични фигури и централна част, изобразяваща окултни символи. Пукнатинките в пожълтялата кост издаваха възрастта й. От дясната й страна бяха прикрепени две потъмнели сребърни закопчалки, които се заключваха, но сега бяха отворени.

— Това е гримоар — обади се Лоръл. Изглежда, книгата я плашеше и тя отстъпи по-надалеч.

— Това звучи тъкмо толкова зловещо, колкото и изглежда.

— Това е книга със заклинания и магии, с които се викат ангели или се разговаря с демони. Оригиналното арабско заглавие било „Целта на мъдреца“. Книгата била преведена на латински през испански. Смята се, че съществуват само седемнайсет екземпляра, като всички са под ключ в европейски библиотеки. Нямам представа откъде Мина се е сдобила с нея.

Застанах до нея, извадих от джоба си кърпичка, за да пазя страниците, и отворих тома.

— Сигурен ли си, че трябва да го правиш? — попита Лоръл. — Казано е, че отвориш ли я веднъж, тази книга добива власт над теб.

Вдигнах рамене и прелистих първите страници.

— Такива приказки се разпространяват обикновено, за да накарат хората да не надничат в забранените кътчета. Ако тази книга наистина е стара, ще струва много. Може би трябва да я сложиш в сейф.

Лоръл се ядоса малко и отвърна:

— Да, заедно с още един милион неща, които трябва да направя!

Внимателно повдигах страниците, запленен от илюстрациите. Една от тях представляваше кръгла рамка, в която крал, облечен в многоцветна плащаница, седеше върху паун, изрисуван в сияйно зелено, сребърно и златно. На друга страница един гол Хермес летеше на фона на стар кораб.