Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Проснах се на канапето в дневната. Лоръл ме попита дали искам да пийна нещо.

— Не, благодаря.

— Сигурен ли си? — Тя взе чашка, пълна наполовина с нещо, което приличаше на вода, но не беше, и я размаха към мен.

— Пиеш чиста водка?

— Ледът се стопи. Ако няма да ми правиш компания, поне се наслаждавай на гледката. — Тя изгълта питието на един дъх. Нямах намерение да й предлагам да не пие повече. Та кой бях аз да развявам морални предписания към когото и да било, при положение че сам бях склонен към доста разнообразни грехове? След онова, което се случи вчера с Хал, можех да й простя желанието да притъпи болката.

Лоръл се свлече в един стол.

— Какъв зъл ангел ни прокълна, Джон? Първо Самюъл и ти в ужасната катастрофа, а сега това. Не мога да повярвам.

— Знам. — Сега, когато и двамата се борехме с ужасната загуба, почувствах как ни свързва някаква тъжна нишка.

— Толкова пъти съм му казвала, че тези наркотици ще го довършат.

Колко можех да й разкрия?

— Не съм сигурен, че е толкова просто, Лори. Той ми се обади, след като си тръгнах от купона. Върнах се набързо, но когато стигнах, Хал вече беше мъртъв.

— Ти ли си го открил? От полицията не ми казаха. Какво стана?

— Един от гостите му е сложил фаталната доза. Една жена. Тя заплаши и мен.

Лицето й побеля.

— Нали си съобщил за това на полицията?

— Право оттам идвам. Те не ми вярват. Имам досие, а и на купона имаше достатъчно дрога, да се зареди цяла аптека. Така че съм на мушка. Това е тяхната версия.

— Да не би да ми казваш, че Хал е бил убит и ти си видял извършителя? — Тя се олюля. Успях да я подхвана, преди да падне, и я отведох до канапето. Седнах до нея. — Това ме плаши, Джон. Не знам на кого да вярвам.

— Защо ми е да те лъжа? Виж, знам колко ти е тежко. Виждам го.

— И досега беше достатъчно ужасно, а сега ти ми казваш, че е още по-лошо. Не мога да понеса всичко това.

— На мен ли го казваш? Страдам от загубата на Самюъл, а сега и това… нещо с Хал. Сякаш в главата ми е избухнала бомба. Той ми беше почти като брат.

— Мислех, че Самюъл е твоят брат.

— Да, но беше четиридесет години по-възрастен и винаги съм го чувствал повече като баща. А и той се държеше като такъв. Не познавам истинския си баща. Когато Хал се връщаше от интерната или от лагер, прекарвахме заедно много време. Често обаче се джафкахме. Невинаги сме се държали като братя.

Разговорът ни успокои малко Лоръл.

— Аз съм единственото момиче в семейството — каза тя. — Имам четирима братя. Повярвай ми, джафкането е нещо нормално.

— Но той отиваше твърде далеч. Не престана и след като пораснахме. В Колумбийския университет често излизахме по купони. Щуреехме, забавлявахме се като луди, но накрая той неизменно започваше да се съревновава с мен. Сега като се замисля, още тогава трябваше да поговоря с него за това.

— Всичко е заради начина, по който го е отгледал баща му. Точно така би се държал и Питър. — Гласът й беше прекрасен. Годините, прекарани в Ню Йорк, не бяха променили мекото произношение от Средния запад. — Май сега аз отговарям за Питър, освен за всичко останало.

Хванах ръката й.

— Ще ти помагам. Със Самюъл посетихме Питър, след като постъпи в старческия дом. Още ме помни.

Тя въздъхна дълбоко.

— Защо беше нужно всичко да се обърква наведнъж? Имам чувството, че ме е прегазил десеттонен камион.

— Мисля, че има връзка. Между моята трагедия и твоята.

— Какво искаш да кажеш?

— Сещаш ли се за някой, който да има зъб на Хал? — попитах аз.

— Открила съм, че не знам всичко за живота му. Криеше доста неща от мен — чак сега започвам да разбирам колко много, тъй като ме беше помолил да му помогна да уреди сметките и другите си проблеми. Но ти имаш предвид човек, който би стигнал дотам, че да го убие? Не мога да си представя кой може да направи такова нещо.

Приведох глава и потрих очите си.

— Какво ти казаха от полицията?

Тя помълча малко, преди да отговори.

— Детективът беше някак дръпнат. Каза само, че Хал е починал, вероятно от свръхдоза. Някакъв съсед се обадил на 911, след като чул необичаен шум. Точно той е разпознал тялото на Хал. Слава богу, че не се наложи аз да го правя. Още не са ни го върнали.

— Лори, Хал се беше замесил в нещо. Различно от опиатите. Опитал се е да продаде една много ценна антика с колекционерска стойност. Точно нея е търсила жената. Знаеш ли нещо за това?

— Мислиш, че затова са го убили?

— Да.

— Мислех, че е продал всичко от колекцията на Питър. Нали ти се занимаваше с това? Ако е останало нещо, защо не го е продал чрез теб?