Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Какво е това? — попита Джентил.

— Експертите правят оригиналите да изглеждат като фалшификати. Дори да са маркирани с номера, те лесно се изтриват. Става въпрос за печалби от милиарди долари годишно по цял свят. Това са чудовищни пари. Самюъл често се натъкваше на предмети, изложени за продажба, за които знаеше, че са били откраднати, но не можеше да направи нищо, защото нямаше доказателства. Това го влудяваше. Истината е, че пазарите на антики разчитат изцяло на краденото. Освен препродажбите, единственият източник на нови екземпляри е грабежът.

— Наистина ли всичко става така открито? — попита детективът. Въпросът му ми се видя сериозен. Може би се беше отказал да ми залага капани.

— Обикновено крадените вещи минават през малки аукционни къщи, които не придирят толкова. Липсващият предмет, за който ви казах, вероятно е от древния град Ниневия. — Джентил кимна, но подозирах, че знае за Ниневия толкова, колкото и за предназначението на първата вилица на кралски банкет.

Насочи показалеца си към мен като прокурор.

— Господин Вандерлин професор ли беше?

— Изнасяше лекции по философия на непълен работен ден.

— Значи не е бил вещ в препродажбата на музейни експонати?

— Не.

— Споменахте, че сте му помагали в разпродаването на колекцията на баща му, така ли е?

— Да.

— Бащата на Вандерлин е още жив. Имаше ли синът му правото да извършва продажбите?

— Имаше пълномощно. Питър е болен от Алцхаймер.

— Значи ми казвате, че след като задоволително сте му помогнали да се отърве от цялата колекция на баща му, той не ви е потърсил за новия предмет?

— Да, вече ви казах. Преди всичко той го е откраднал от брат ми.

Джентил затвори очи, сякаш за да размисли над думите ми. Накрая постави едрите си, тлъсти длани на плота и стана. Столът му почти се преобърна, когато го бутна назад. Дойде от моята страна на масата и се надвеси над мен така, че добре да почувствам мощта на масивното му тяло. Усещах закуската от бекон и яйца в дъха му.

— Хайде да се върнем на миналата вечер. Казахте, че сте се сбогувал с Хал Вандерлин около полунощ и оттам сте отишли на бар, така ли?

Накъде биеше? Защо променяше темата и отново се връщахме към свръхдозата? Погледнах към Перес. Най-сетне се беше събудил и се пулеше в мен.

— Странно. Защото Даян Чен казва, че не сте се появили чак до два сутринта. Попълнете празнината, ако обичате.

Бяха разиграли цялата комедия прекрасно. Бяха навивали въжето, докато аз бъбрех за крадени вещи, и бях паднал право в устата на лъва.

На устата на Джентил се появи първата искрена усмивка, откак се бяхме срещнали. Известно време успявах да се боря с тях и твърдях, че Даян е объркала часовете, но те бяха по-хитри от мен. Накрая им казах, че съм се върнал след обаждането на Хал и съм открил тялото му. След като Ериния и компаньонът й ме бяха заплашили, бях побягнал от страх за живота си.

Както можеше да се предположи, Джентил бе следвал най-простата нишка с презумпцията, че съм доставял дрога на Хал и съм измислил историята за Ериния и липсващата гравюра като прикритие. Обаче нямаше доказателство за това — само силни съмнения. Накрая не можеше повече да ме задържа.

Когато се изправих, той каза с рязък тон:

— Господин Медисън, разследването на автомобилната ви катастрофа още е в ход. И ако установим, че сте доставяли хероин на Хал Вандерлин, това ще ви донесе поне обвинение в убийство по невнимание. Не предприемайте дълги пътувания. Не искам да чувам, че продавате стоките си на някой бразилски плаж.

Бях дошъл в полицията с мисълта за една жена — Ериния. Сега обаче не можех да изкарам от мислите си друга — Даян Чен. Какво ми беше предсказала тя? Предателство. Врачката бе изпълнила собственото си пророчество.

Когато излязох от полицейското управление, ярката светлина ме зашемети. На места асфалтът по тротоара се бе разтопил. Сигурно беше поне 40 градуса. Погледнах към разяреното слънце в сапфиреното небе и се почувствах като слепец, на когото внезапно са върнали зрението. Нямах търпение да се махна от това място.

Сещах се само за един човек, към когото можех да се обърна — бившата жена на Хал, Лоръл. Ако новината за смъртта му вече бе стигнала до нея, сигурно беше съкрушена и се нуждаеше от подкрепата ми. Колкото до мен самия, имах желание да бъда с човек, на когото имам доверие. Наложи се да звънна на няколко приятели, преди да разбера, че временно се е преместила в дома на майката на Хал на площад „Шеридан“.