Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Една цивилна служителка влезе с кана, пълна с леденостудена вода, и няколко чаши. Остави ги пред детективите, сложи каната на масата и излезе.

— Добре — каза Джентил. — Да започваме. Разкажете ни какво се случи.

Повдигна вежди, взря се в мен и издаде напред брадичка подобно на борец, който се кани да приложи първата си хватка.

— Преди да започнем, искам да изтъкна, че дойдох тук по своя воля. Защо се държите с мен като с престъпник?

— Просто се опитваме да съберем фактите, г-н Медисън. Един човек е мъртъв. Нека чуем какво имате да кажете.

Отношението му не ме изпълваше с увереност.

— Добре. Дойдох, защото една жена, която срещнах на купона на Хал, нарочно му инжектира голяма доза висококачествен хероин. Чух как тя и още един мъж се карат с него, когато си тръгвах.

— Така ли? И в колко часа беше това?

— Около полунощ. Отидох право в един клуб. Можете да проверите, ако искате.

Знаех, че Даян ще ми пази гърба и че алибито ще ги принуди да ме отхвърлят като заподозрян за убийството. Казах им името на бара и как да се свържат с Даян. Джентил записа нещо на лист от тефтер и го подаде на Перес, който излезе от стаята. Молех се Даян вече да е отишла на работа.

Джентил продължи:

— Можете ли да идентифицирате тези хора?

— Името на жената беше Ериния, но не знам фамилията й. Красива, на около двадесет и осем години, добре сложена, може би около метър и седемдесет и пет. Мъжът, който беше с нея, бе около два метра и много едър.

Джентил прокара длан по челото си. Потеше се, въпреки че в стаята беше студено. Лицето му имаше цвета на сурово месо.

— Колин Рийд ни каза за такава жена. Твърдеше, че си е тръгнала от партито преди него.

Естествено, че жененият Рийд ще каже така, вместо да си признае, че е искал да я забие.

— И да си е тръгнала, по-късно се е върнала. Видях я там.

Детективът записа още нещо в тефтера си, но не можех да разбера дали вярва на историята ми.

— Върнахте ли се към работата си? Как се е сдобил Вандерлин с наркотиците?

— Проверете в папката си. Знаете, че никога не съм се занимавал с опиати.

Джентил се престори, че отваря папката — пълна глупост, защото със сигурност беше прочел всичко, преди да дойде. Въпреки това прелисти няколко страници.

— Осъждан за едра кражба четвърта степен през 1989 г., продажба на марихуана. През 1990 г. обвинен в трета степен криминална продажба на контролирани вещества — двадесет и два грама кокаин. От това сте успели да се измъкнете. Може би просто защото сте завършили университета.

— Това беше в буйната ми младост. Бях още дете. Отдавна съм обърнал гръб на всичко това. Пък и тези количества бяха нищожни.

— Какви бяха отношенията ви с Вандерлин?

Преди двадесет и четири часа лесно щях да отговоря на този въпрос. Приятелството ни наистина бе преминало през трудни моменти, но сега бях открил бездни от огорчение, трупано от Хал към мен, за които не бях и подозирал. Въпреки това отговорих кратко:

— Брат ми и баща му бяха приятели. Отраснали сме заедно.

— Говорите за брат си Самюъл Дякос и бащата на Хал Питър Вандерлин.

— Да. Самюъл беше мой полубрат — четиридесет години по-възрастен от мен. Беше ми повече като баща.

— Защо фамилиите ви са различни?

— Дълга история.

— Аз имам време.

— Самюъл и аз имаме един и същи баща — боец от съпротивата във Втората световна война, член на гръцката националноосвободителна армия. Той и Самюъл са били заловени от нацистите, които ги пратили в трудов лагер. Когато ръководителите на лагера научили, че баща ми е златар, го изпратили в компанията за претопяване на метали „Дойче Голд Унд Зилбершайдеанщалт“. Бил принуден да сортира купища бижута, откраднати от затворниците, и да оценява стойността им.

— Очевидно баща ви е оцелял.

— Да. Един ден открил сред бижутата пръстена, който сам бил направил за Самюъл. Решил, че синът му е мъртъв. Тъй като от семейството му не бил останал никой, след края на войната избягал и потърсил убежище в Турция, понеже гръцкият режим преследвал левите. Запазил истинското си име в тайна и го сменил с турско — Мадак. Години по-късно се оженил отново и му се родил втори син — аз. А в това време Самюъл търсил баща си. Когато най-сетне научил, че родителите ми са загинали при срутване на мина, причинено от земетресение, веднага заминал за Турция и ме отвел със себе си.

— О, вярно. Вие сте бедното турско сираче. Самюъл Дякос ви е имал за нещо повече от собствен син. А вие сте се отплатили за щедростта му, като сте го убили.