Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Дали с времето ще научиш кои са? Малка е вероятността да успееш, но ако това се случи, дали алчността ти ще надделее, или ще постъпиш достойно и ще върнеш гравюрата? Струва ми се, че не притежаваш инстинктите на джентълмен и ще избереш онзи път, от който ще получиш най-голяма облага.

Чувствай се в правото си да ме обориш…

Хал“

Взирах се в екрана с отворена уста. Точка за Даян Чен. Ето го тайното послание.

Предателството на Хал бе много по-дълбоко, отколкото бях предполагал. Тук изобщо не ставаше въпрос за Самюъл. Мишената на Хал бях самият аз. Той се беше почувствал в опасност и нарочно бе насъскал враговете си по следите ми, при това с истинска наслада. Мразех да ме манипулират така.

Почувствах мимолетна надежда, когато ми хрумна мисълта, че може да е станал жертва на измама. Но заради тази гравюра го бяха убили, така че враговете му очевидно вярваха, че предметът не е фалшификат. Колко жалък начин да пропилее последните дни от живота си — да ми залага такъв зловещ капан!

За повечето хора чуждата кокошка винаги е по-хубава. Хал ми беше завиждал. Така и не беше разбрал колко самотен се чувствах, когато Самюъл заминаваше задълго по работа. А Хал беше умно момче, което мразеше да се самоизтъква и не можеше да излезе на глава с баща си. Питър желаеше син-мъжкар, а вместо това се бе сдобил със срамежливо, интровертно дете. След един особено унизителен сблъсък с него, Хал се беше обърнал срещу мен. „Той каза, че му се искало ти да си му син, а не жалко хлапе като мен.“ Възмущението му се беше трупало през всичките тези години.

И сега Хал искаше висока цена за него.

Когато отново погледнах към екрана, писмото беше изчезнало и на негово място се бе появила нова страница, на която видях първата стъпка от играта на Хал.

Обичах игрите, но вроденото ми нетърпение не ме правеше добър стратег, а и мразех да губя. Хал беше онзи, който се увличаше от интригите и сблъсъка на умове. Беше наясно, че по този начин ме поставя в неизгодна позиция. Колкото повече изучавах загадката, толкова повече се вбесявах.

Това събуди поредният спомен от детството ни. Ние не можехме просто да си играем на криеница като обикновените хлапета. Хал настояваше да си измисляме заплетени игри — игри, в които знаеше, че е по-силният от двамата. Веднъж бе работил цяла една сутрин, за да измисли игра на златотърсачи.

Нишката водеше към тавана на къщата му, където според думите му ме чакаше банкнота от двайсет долара, стига само да успеех да разчета знаците. Но накрая ме очакваха не пари, а разложеното тяло на една мъртва мишка. Хал се бе смял с цяло гърло, когато я намерих.

След като в продължение на минута разглеждах кръстословицата, осъзнах, че няма да ми е толкова лесно да я реша. Затова изместих вниманието си към артефакта. Описанието на Хал не ми даваше възможност да разбера веднага за какво става въпрос, но си струваше да се разтърся в мрежата и да видя дали ще открия някаква информация. Базата данни за откраднати предмети на изкуството на Интерпол — регистърът за загуби в сферата на изкуството, както и програмата за кражби на предмети на изкуството на ФБР бяха обичайни инструменти на търговците в моя бранш. Познавах един дилър с лоша репутация, който редовно следеше тези източници, за да разбере колко „горещ“ е някой предмет, преди да си опари ръцете с него. Ако го намереше в списъците, утрояваше комисионата си.

Нищо в базата на Интерпол не наподобяваше дори малко описанието на липсваща новоасирийска гравюра. Не бях изненадан, защото след изгарянето на архивите на Багдадския музей дори на най-големите полицейски агенции щеше да им трябва доста време, за да документират липсите. ФБР бяха описали някои от най-важните изчезнали предмети. Както и очаквах, сред първите десет беше гравираната плочка, изобразяваща лъв, който разкъсва нубиец — изумително произведение на изкуството 13 13 Лъвът от Нимруд — един от най-ценните образци на древното финикийско изкуство, изчезнал след атаката на Багдад през 2003 г. — Бел.прев. . В този списък обаче също нямаше и следа от предмета, който търсех.

Хвърлих поглед на часовника си и осъзнах, че трябва веднага да тръгвам, за да успея за срещата с детектива. Дали трябваше да взема писмото и да му го покажа? Нямах доказателства, че бе написано от Хал, и той можеше да реши, че си измислям цялата история. Реших да принтирам кръстословицата. Напъхах листа в джоба на панталоните си с мисълта, че мога да се позанимавам с него, ако човекът закъснееше. Свалих файла на Хал в блекберито си и сложих флашката в нов плик, който надписах с името си.