Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Така ми се искаше тези мисли да изчезнат. За пръв път в живота си желаех да бъда като всички останали. Да вземам метрото, за да отида на скучната си работа. Да превивам гръб, за да си плащам ипотеката. Да пия една-две бири с приятели вечер. Да бъда който и да е — само не себе си.

Винаги можех да разчитам на брат си като котва, която ме държеше на място по време на бурите, които бушуваха из живота ми. Извиках образа му в главата си — дребен на ръст, заякнал от десетилетията борба с коравата земя, която бе негова професия. Кожата му бе обветрена, а в очите му винаги блестеше добро настроение. Беше предпазлив и точен, а умът му режеше като бръснач. Пълна противоположност на клишето за разсеяния професор.

Припомних си отминалите летни вечери, които прекарвахме у дома. Самюъл пафкаше лулата си, а аз весело играех с малкото си влакче, като използвах желязната решетка на балкона вместо релси. Според приятелите ми склонността ми да се изхвърлям идвала от това, че нямах баща. Самюъл отсъстваше твърде често, за да играе тази роля. Но напоследък бях стигнал до различен извод. В моите очи той винаги изглеждаше нещо като бог. А с бог не може да сравниш нищо друго. Мисля, че ми беше ясно какво е баща ти да е прочут човек, световноизвестна рок звезда или спортен герой. Светлината, която синовете на тези хора хвърлят върху света, винаги е слаба като стара електрическа крушка в сравнение с тази на бащите.

Когато бях по-млад, често чувах думата светец. „Брат ти е истински светец за това, че те прибра, да знаеш — ми казваха хората. — Ти си му роднина, да, но той не беше длъжен да прави това.“ Един от директорите на частното училище, в което ходех, веднъж рече:

— Прощавам ти от уважение към твоя брат. Този човек трябва да има търпението на светец.

Сега, когато бях по-възрастен, мислех по-ясно и не действах под напора на момента, ми се наложи да се изправя лице в лице с невероятния си талант за саморазрушение. Самюъл винаги се опитваше да вижда доброто в мен. „Такъв си си ти — казваше, след като замиташе след някоя от моите пакости. — Малък си; още не си открил житейския си път. Ти имаш смел характер, Джон. Често ми се иска да приличах на теб.“

Това, че Самюъл бе загинал по моя вина, бе факт, за който не можех да издържа да мисля дълго. Дали някой наистина бе изблъскал колата ми, или въображението ми играеше номера? Не бях в състояние да обвиня останалия свят. Нека болката изгризеше дупка в сърцето ми. Това заслужавах.

Разтърсих се мислено и се опитах да се съсредоточа върху новия проблем. Какъв беше предметът, който липсваше? Можеше да идва само от Ирак. Последния път, когато бях разговарял със Самюъл, той ми беше казал, че възстановяват откраднати експонати. Но ако беше взел нещо временно, за да го опази от крадците, защо просто не го беше върнал? Не можеше да е прочутата шумерска ваза 11 11 Вазата Варка, наричана още Урукската ваза, е съд от гравиран алабастър, датиран до 3200-3000 г. пр.н.е. Открит е в храмовия комплекс на шумерската богиня на любовта и плодородието Инана, днес в Северен Ирак. Един от най-старите съдове на света, украсен с повествователни релефи. — Бел.прев. . Тя беше подхвърлена в музея от трима мъже в кола. Била счупена на четиринадесет парчета, но можеше да бъде реставрирана. В нашия занаят бе добре известно, че крадците чупеха предметите и ги пращаха по пощата към Европа или Щатите къс по къс, като накрая ги залепваха. Изчезналият артефакт не беше и лирата от Ур. Тя бе унищожена по време на грабежите, макар че великолепната златна телешка глава, която красеше резонатора й, преди това е била махната и поставена в сейф.

Щом Самюъл бе поел огромния риск да донесе някаква реликва чак тук, значи ставаше дума за нещо наистина много скъпо. Цената на месопотамските артефакти варираше от няколко хиляди до милиони долари, в зависимост от това колко запазени бяха и какви надписи имаше върху тях. Макар че грабежите бяха приключили, по някаква причина този предмет сигурно беше още под заплаха, иначе Самюъл щеше да го върне. Започнах да отхвърлям възможните варианти за вида на този предмет, но стигнах до извода, че от Ирак липсват още поне петнадесет големи и близо десет хиляди малки произведения на древното изкуство — цилиндрични печати, бижута, статуетки. Липсваше скъпоценният лъв от град Нимруд — релеф от слонова кост от 850 г. пр.н.е., както и една изключителна медна глава на римската богиня на победата, открита в руините, останали от партските племена в Хатра 12 12 Древен град край Ниневия, населяван от иранските племена парти. — Бел.прев. . Дали не беше спасил някой от тези предмети?