Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Защото не беше на Питър. Беше една каменна гравюра, която Самюъл е донесъл от Ирак. Хал я е взел, докато бях в болницата. Тази жена, Ериния, някак е разбрала за това. Хал споменавал ли ти е за нея?

— Не се сещам. — Тя стана и отиде до един шкаф край стената. Всяко сантиметърче от мраморния му плот бе покрито с купища папки и документи. Имаше и няколко прашни снимки, облегнати до компютъра й. На една от тях — сватбената — виждах булка с високи скули, лек славянски наклон на зелените очи, които правеха лицето й малко екзотично, и прибрана бляскава кестенява коса. Беше облечена в проста сатенена рокля и държеше букет от бели рози и гипсофила. До нея стоеше Хал, сякаш глътнал бастун в строгия си черен костюм, и изглеждаше притеснен, като че ли вече знаеше, че този брак е обречен на провал. Зад тях, като вездесъщ призрак, се виждаше малко размазаното, но лесно разпознаваемо лице на майката на Хал, Мина.

Лори видя, че гледам снимката.

— Знаеш ли, че нямам нито една сватбена снимка, където да сме само двамата? Мина все се спотайваше някъде наоколо и правеше всичко възможно да влезе в кадър. — Тя прокара пръсти през косите си. Обикновено този жест означава флирт. В случая обаче издаваше само непосилния товар от грижи и напрежение, който й се беше стоварил. Тя прегледа няколко папки, но не откри това, което търсеше.

— Хал беше описал някъде цялото непродадено имущество, най-вече това тук, но не мога да намеря списъка.

Тя се обърна към мен.

— Трябва да знаеш нещо, Джон. Хал и аз обмисляхме отново да се съберем. След като Мина почина, а Питър отиде на място, което никога няма да напусне, за мен най-сетне се отвори пролука. Бащата на Хал го потискаше, а майка му бе твърде близка с него. Той я обожаваше. Знаеш ли, че я наричаше своето бижу?

Поклатих глава и я оставих да говори.

— Но нещата потръгнаха. Договорът ми за наем изтече и той ми предложи да се нанеса тук, защото временно бе отишъл да живее в къщата, за да може да се грижи за Питър. Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че отново взема хероин, въпреки че се беше заклел, че е приключил с това. Виждахме се всеки ден. Спряхме миналата седмица, когато разбрах какви ги върши. Бях бясна. — Долната й устна потрепери.

— Дрогата е дявол, Лори. Много е трудно да се отърсиш. Веднъж Хал ми каза, че би лазил в отходен канал, само и само да се добере до малко наркотик. Това, между другото, го е заел от един експерт в тази област — Уилям Бъроуз. Не можеш да промениш миналото. Съсредоточи се върху хубавите неща.

Тънкото поточе от сълзи заплашваше да се превърне във водопад.

— Хал отчаяно се нуждаеше от пари. Трябваше да покрива всички разходи по къщата и този апартамент. Само данъците бяха над шест хиляди месечно, да не говорим за грижите за Питър.

— Защо просто не продадохте къщата?

— Пълномощното не даваше на Хал правото да я продава. Питър се погрижи за това, преди да се разболее толкова, че да не може да разсъждава.

— А какво направи Хал с парите от колекцията на баща си?

Лоръл затвори за миг очи и се опита да се поуспокои.

— Всичко изхарчи. Губеше и работата си. Знаеш, че се боеше до смърт от светски сбирки, но организира този купон като последен опит да спечели благоразположението на Колин, защото договорът му изтичаше.

— Хал ми каза, че Колин го е уволнил. — Рядко бях срещал Колин Рийд, но не ми беше направил добро впечатление. — Колко добре познаваш Рийд? Знае ли той нещо за антиките?

— Много малко. Виждах го в Нюйоркския университет, когато ходех да се срещам с Хал. Или на партита и други подобни. Това е всичко. Никога не съм го харесвала много-много. Преподава за големите немски философи — Кант, Шелинг. Смятат го за авторитет по Хегел. Доколкото знам, това е единствената му връзка с миналото.

— Рийд беше там вчера. Копелето се опитало да ме натопи. Чудя се защо.

Лоръл сви рамене. Забелязах колко са грациозни движенията й, въпреки че беше леко пияна.

— Не го приемай лично — каза ми тя. — Рийд е от хората, които биха направили такова нещо само за майтапа.

— А къде е компютърът на Хал… в къщата ли е?

— Лаптопът му — да. Стационарният е в кабинета му в университета.

Щеше да се наложи да проверя и двата. В тях трябваше да има нещо, което да ми подскаже коя е Ериния.

Лоръл въздъхна дълбоко.

— Толкова е странно, че съм заобиколена от семейните вещи на Хал. А сега всичко това е на банката.

— Като говорим за вещите му, той още носеше брачната си халка. Знаеше ли това?