Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Изображението беше поразително, всяка подробност бе изработена със смайваща точност. Веждите й сигурно бяха обръснати, но миглите бяха възпроизведени реалистично, а трапчинките на бузите й бяха съвършени. Вгледах се по-отблизо и успях да различа даже отделните косъмчета по ръцете й.

— Това, което виждаш тук, е източникът на идеята за трансмутацията — каза Томас. Не го разбрах.

— Искаш да кажеш, че статуята е направена от олово и после превърната в злато? Че не е асирийска, е ясно. Дори не е месопотамска. Изкусността на направата е невероятна.

— Още не разбираш, нали?

Зяпнах го мълчаливо. Какво означаваше това?

— Всяко дете знае тази приказка — продължи Томас. — Нека ти докажа обаче, като ти цитирам „Метаморфозите“ на Овидий. Вече ги знам наизуст.

„Десет изнизани дни и нощи продължи веселбата, звездното горно хоро бе подбрала Зорницата вече за единайсети път и в полята на Лидия весел царят възвръща Силен на младежа, възпитаник негов. Богът, зарадван, че пак му довеждат гледача, допусна Мида за себе си дар да поиска — уви, безполезен!

Царят отвърна така, но за своя беда: «Позволи ми всичко, каквото допра, да превръщам на злато блестящо».“

Стоях като вкаменен и не смеех да продумам.

— Нали не говориш за цар Мидас?

— Не, не за него. Това, което виждаш, е дъщеря му. Баща й я докоснал и тя се превърнала в злато. Скръбта от загубата, причинена от собствената му алчност, била толкова голяма, че той помолил бога да го отърве от безценния дар. Бакхус му казал да измие ръцете си в река Пактол, която и до днес е прочута със златните си наноси. Точно както ти каза и Клер.

— Нали не вярваш наистина в това?!

— Спомни си какво ми каза за дневника на Самюъл. Тогава много се притесних. Уплаших се, че ще разгадаеш истинското значение на думите му. Говоря за мястото, където е написал как асирийците сключват договор с цар Мита от Мушки. Точното име на царя е Мит-та-а. Това е бил Мида, царят на Фригия — доказан исторически факт. Гробът на Мидас в днешна Турция още не е открит. Помниш ли акропола, който сте видели с Уорд? В него има стели, на които е изписано името на мястото — „Градът на Мидас“. Този цар е бил богат буквално като Крез. Зад задната стена тук се крие още една стая, в която има глинени кутии. Те са пълни със стотици златни слитъци, белязани с печата на Мидас. Фригийците са ги използвали в търговските си сделки, защото не са имали истинска валута. Лидия е първата държава, която през 650 г. пр.н.е. започва да сече монети, покрити с електрон.

Мидас се е нуждаел от помощ, за да защити царството си от кимерийците — варварски племена, които идвали откъм Черно море като диви викингски орди. Прадядото на цар Ашурбанипал — Саргон II, се съгласил да защитава фригийската столица Гордий, защото там имало много благородни метали. След смъртта на Саргон Фригия била превзета от дивите племена, които разграбили всичко. Мидас се скрил в гробницата, която сам си бил построил. Вярва се, че се е самоубил, като пил бича кръв. Според мен това е намек за почитта му към бог Митра.

Томас посочи златните предмети в краката на статуята.

— Ето ги клонката, камъкът, зърното и ябълката, описани от Овидий в поемата му; занаятчиите са упражнили изкуството си първо с тях.

— Успя ли да разбереш как са я направили?

— До голяма степен да. — Той плъзна една от гривните на няколко сантиметра надолу. — Почти е невъзможно да се види с невъоръжено око, но точно под лакътя има малък шев. Смятаме, че са използвали древния метод с восъчна отливка, за да направят погребална маска на главата, ръцете, дланите и стъпалата на жената. Останалата част от тялото е скулптирана, първоначално от восък, а после са направени две отделни отливки — една за оловната сърцевина, а втората — за златната й обвивка. След това всички части са били съединени с изключителна прецизност. Мислим дори, че знаем как е умряло момичето — съдейки по изражението на лицето й, смъртта е била внезапна.

— Как успя да разбереш?

Томас посочи стъпалата на статуята.

— Написано е на постамента. Преводът не е съвсем точен, но в общи линии там се казва: „Тя пи от златното вино, за да се съедини с боговете. Богинята усети ревност и я наказа“. Научих, че в онези времена сред аристократите е бил разпространен особен ритуал. Те пиели вода или вино, в които били изсипани златни частици. Така вярвали, че ще станат безсмъртни. А когато метаболизмът на някои хора се сблъска с големи количества злато, се получава смъртоносна отрова. Най-вероятно точно това се е случило и с нея. Ако не ми вярваш, трябва да знаеш, че точно така е починала и любовницата на френския крал Анри II. Митът за златните ръце на Мидас без съмнение се е родил отчасти заради този ритуал. Скърбящият за дъщеря си цар сигурно е наредил на златарите си да запазят образа й възможно най-реалистично.