Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Сега разбрах защо Мазар се страхуваше. Можех да се закълна, че жената е жива.

— През 1995 година един археологически екип реши, че е открил гроба на Мидас в Турция, близо до разкопките на Гордий. Оказа се обаче, че гробницата е от по-стар период — обясни Томас. — Цар Ашурбанипал сигурно е знаел истинското местоположение на гробницата и когато дошъл да превземе Анадола, ограбил съдържанието й и го отнесъл в Асирия. Все пак почел дъщерята на Мидас, като я превърнал в Ищар.

— Значи затова заложи на Уорд капан в Турция?

— Да. Той вече беше заподозрян, че тук има някаква връзка с Мидас, затова бях сигурен, че ще налапа въдицата.

— А защо Ашурбанипал е скрил статуята тук?

— Синът му седнал на трона няколко години преди смъртта на Ашурбанипал. Старият цар разбирал, че империята се разпада, и знаел, че ако Ниневия падне, враговете ще оплячкосат града. Затова укрил най-ценните му съкровища.

— А Наум — един писар, който вероятно се е ползвал с пълното доверие на владетеля — е бил от малкото, които са знаели точното им местоположение — довърших аз.

Томас пристъпи към задната стена.

— Наум е мразел царското семейство на Асирия, но е криел гнева си. В гърдите му с години е къкрела лавата на омразата, докато най-накрая е изригнала с ужасна сила.

Той докосна стенописа.

— Това е рисунка на Мушмаху — чудовище със седем рогати змийски глави, тяло на леопард и лапи на мечка. В по-късни времена последната книга на Библията превръща Ищар във Вавилонската блудница. Този демон е първообразът на звяра, когото тя язди в Откровението на Йоана: „Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт“. 65 65 Откровение на свети Йоана 13:2 — Бел.прев. Уорд беше прав. Авторите на Библията са представили магьосничеството и вълшебствата като изцяло зли обичаи и са преобразували Ищар, която е била почитана дори от еврейския народ, във вещица и проститутка, така че хората да я осъдят, а не да я почитат.

В това отношение бях съгласен с него. Ищар и нейното финикийско въплъщение Ащорет са имали огромна власт над умовете на древните. Месопотамските храмове са били центрове на магии, вещерски практики и ясновидци, където са се стичали истински специалисти. Там жреците ашипу 66 66 Древни месопотамски лечители и екзорсисти. — Бел.прев. са нареждали своите заклинания, за да изгонят злите духове, а тълкувателите на звездите — жреците бару и маху, предсказвали бъдещето.

— В Библията на крал Джеймс думата „блудница“ е заменена с „пачавра“ — продължи Томас. — Така преводачите ни карат да мислим, че Наум е наричал Ищар най-долна проститутка. Истинското значение на думата блудница в случая обаче е храмова куртизанка 67 67 Култът към Ищар включвал ритуална проституция. Свещеният й град Урук бил наричан „градът на куртизанките“, а самата богиня — „куртизанка на боговете“. В храмовете й имало специални жрици, които продавали телата си като знак на почит към сексуалната енергия на богинята. — Бел.прев. . Много от тези жени са били на голяма почит. Майката на един от асирийските царе например е била такава храмова куртизанка. И отново с тази алюзия Наум очертава червен кръг около Ищар. А сега да прескочим осемстотин години по-напред в историята, когато е написано Откровението на Йоан и когато Ищар се превръща във Вавилонската блудница. Много учени признават, че Откровението описва богинята като хванала в ръка златна чаша и възседнала седемглав рогат звяр. Един от най-високите рангове сред асирийските придворни е бил Носителят на чашата.

Теорията за трансмутацията — превръщането на олово в злато — се заражда във Фригия след смъртта на дъщерята на Мидас и създаването на тази статуя. Когато храмовите жреци извършвали ритуалите, които привиквали Ищар да се всели в статуята, древните асирийци са вярвали, че богинята наистина живее вътре. Този древен ритуал бил забравен през вековете, но реалистичната статуя на богинята станала легендарна. Ритуалът се превърнал в мит и хората започнали да вярват, че превръщането на различните материали в злато е възможно. Великите придворни учени от Арабия, които живели и работели в Багдадския халифат през осми и девети век, сигурно са познавали този мит. Точно те са разработили научната основа на легендата.