Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Той извади тежка златна верижка с медальон във формата на кръст, чиито рамене завършваха с по три остри върха.

— Сложи си го. Това е салибсириани, асирийският кръст. И ние носим такива. — Той разкопча яката на ризата си. — Сложи го, така че ако срещнем някого, да види, че виси на шията ти. Ще казвам, че сме поклонници. А ти в никакъв случай недей да отваряш уста!

— Хората няма ли да те разпознаят?

— По на юг — да, но не и тук.

Стръмната, неравна пътека би затруднила и планинска коза. На места даже беше изронена и се налагаше да се издърпваме с ръце. След около половин час заобиколихме една кръгла канара. Гледката, която се разкри, ме накара да се закова на място.

Близо до върха на планината бе кацнала древна цитадела. Приличаше на укрепление на кръстоносци или на старовремски тибетски манастир. Основата й бе от зидове, високи поне тридесет метра. Над тях се издигаха сгради с мавритански арки, които розовееха от последните отблясъци на залеза. Високо в небето се виеха два лешояда и черните им крила изпъкваха на бледовиолетовото небе.

— Даир Рабан Хурмиз — каза Томас и посочи постройката. — Най-прочутият манастир в Ирак. През 640 г. от н.е. е бил построен върху руините на древен езически религиозен комплекс от двама принцове, които били видели с очите си чудесата на легендарния лечител и духовен водач Рабан Хурмиз. През вековете манастирът преминал от източната Сирийска църква към нашата халдейска католическа църква 61 61 Уния на Асирийската източна църква — най-старото отделно християнско вероизповедание на света. Води началото си от несторианските църкви, които се отцепили от православието през 431 г. След разкола от 1552 г. от нея се отделя халдейската католическа уния. — Бел.прев. .

Не можех да откъсна очи от него. Приличаше на призрачен замък или на дворец от „Хиляда и една нощ“.

— Манастирът буквално е бил изрязан в скалата. Вътре е била издълбана огромна трапезария, чиито колони били направени от парчета необработена скала. В църквата има пет олтара, една стая, чийто под е покрит с каменни ковчези, и погребална камера на светец. В библиотеката има документи още от петнайсети век.

— Действащ ли е манастирът?

— Халдейската църква си го върна през 1975 година. Сега там живеят хора, които се грижат за мястото.

— Тук ли си учил за свещеник?

— Не, в Багдад. Но дядо и баба живееха в Алкош. Когато бяхме деца, с Ари често си играехме из пещерите тук, разбира се тайно. Няма по-добро място за игра на криеница. Когато видях надписите на гравюрата на Наум, си спомних, че съм виждал същите на стената на една от пещерите тук.

Посочи към мястото под цитаделата, където бяха разпръснати каменни блокове, растения и тесни входове на пещери. Сигурно някогашните монаси се бяха молили и бяха постили в тъмните кухини на тези пещери. В далечината видях как една призрачна фигура в черна дреха се появи за миг пред една от портите, обърна се и изчезна. Наоколо не се виждаше никой друг.

Преди да отидем до манастира, Томас и хората му коленичиха и сведоха молитвено глави. Почувствах се неудобно — искаше ми се да покажа уважение към вярата им, но не бях сигурен какво да направя. Прекосих една пясъчна площадка и се облегнах на скалата. След няколко минути Томас стана и ми направи знак да се приближа.

Пред нас личеше гърлото на сенчеста дупка. Да не би да отивах на собствената си екзекуция? Разумът ми казваше, че това не може да бъде вярно. В къщата на Томас бяха имали стотици възможности да ме убият по всевъзможни начини. Пропълзях в дупката.

Бяхме изминали петнайсетина метра, когато изведнъж пред нас проблесна светлинка. Завихме и пред очите ни се разкри подземна зала с груб, извит таван и под, покрит с квадратни каменни блокове. Томас извади фенерче, чийто лъч беше мощен като на прожектор. То освети всички пукнатини и процепи. Видях, че в повърхността на камъка са издълбани ниши. Вероятно някога там са стояли статуетки или вълшебни талисмани, но сега дупките бяха празни. Томас ми посочи една от тях.

— Някога там имаше малък релеф на лъв с лъвчетата си. Разрушиха го отдавна. Под него в скалата имаше надпис с клиновидно писмо. — Той насочи фенерчето си натам, за да го видя. — На гравюрата на Наум след думите „Грабете сребро, грабете злато!“ има надпис, който гласи „В името на връзката между небето и земята, от великото горе до великото долу“.

— Прилича на онази сентенция на херметиците — както горе, така и долу. Мислех, че тя идва от Египет.