Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

Бодна ме остра вина, като го слушах, въпреки че никога не бях подкрепял войната в Ирак.

— Това прилича на някоя от историите на Ари.

— Той успя да заснеме част от това, което ти разказах, но фотографиите май свършиха в прословутата кръгла папка.

— Лоръл ми каза, че е печелил много награди. Значи вече не му се налага да се доказва. Лесно би могъл да си намери по-спокойна работа на друго място в Близкия изток. Защо толкова държи да остане тук?

Томас се облегна и разсеяно разклати виното в чашата си.

— Ще ми се да можех да ти отговоря. Дълго време мислех, че драмата го привлича, както войниците се опиват от опасността. Вече не смятам така. Сега вярвам, че просто започна да работи, когато още беше твърде млад и впечатлителен.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато беше студент първи курс, един новинарски канал го нае да отразява събитията в Ирак от войната в Персийския залив. — Томас ми се усмихна сардонично. — Сещаш се, че не се намираха много доброволци, докато Саддам още беше на власт. Някога Ари искаше да се занимава с портретна фотография; дори не мислеше за журналистическа кариера. Но прие предложението. Ще ми се да не го беше правил. Видя неща, които разбиха сърцето му. Болници, чиито подове бяха залети с кръв, хора, обгорени така, че парчета от кожата им падаха при най-малкото докосване. Това го промени завинаги. — Той пресуши чашата си и стана. — Обаче Ари умее да оцелява. Никога не поема глупави рискове. — Погледна часовника си. — Сега трябва да тръгвам. Хайде утре пак да поговорим на обяд.

— Добре — отвърнах. — Какво се е случило, че си в толкова добро настроение?

Той ми се усмихна лукаво и се извърна.

— Утре. Утре ще разбереш.

Стаята, в която обядвахме на следващия ден, беше безупречно чиста и гола. В средата й имаше само голяма правоъгълна маса, покрита с евтина мушама, няколко градински стола и конопена табуретка, върху която лежеше Библията. На едната стена висеше разпятие и няколко картини — евтини репродукции в рамки от фалшиво злато и всичките на християнски теми — Исус, който превръща водата във вино, сцена от Гетсиманската градина, Тайната вечеря. Томас каза молитва, преди да започнем да се храним, и през цялото време изглеждаше много развълнуван. Не тревожен, а сякаш се опитваше да прикрие някакво тайно, но хубаво чувство. На няколко пъти се опитах да го накарам да ми каже новината, но той премълчаваше.

След като се нахранихме и пристъпихме към кафето, той хвърли бомбата:

— Открих асирийското съкровище.

Едва не паднах от стола.

— Какво?!

— Открих го. Съкровището на цар Ашурбанипал.

След онова, което бях преживял в Турция, за миг се усъмних дали не ме лъже, но той приличаше на дете, готово да се хвърли към планина от коледни подаръци. Хвана ме напълно неподготвен.

— Но това е невероятно! Къде е?

Той вдигна ръка.

— Седни, седни. Всичко ще ти кажа. Но нека първо ти покажа как разкрих тайната. Помниш ли един от стиховете на Наум — „Решено е: царицата ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините й ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди“? Стилът на Наум е изключително хитър — тези стихове имат повече от едно значение. Дали става въпрос за асирийската царица, или той използва метафора и говори за Ниневия като за жена? Думата „оголена“ е шифър. В древна Асирия са забранявали на проститутките да покриват главата си под страх от смъртно наказание. Такова облекло се е разрешавало само на честните и омъжени жени. А култът към Ищар се е свързвал с проституцията. Така че оголената царица е намек за асирийската богиня Ищар. Наум я е порицал с този текст.

— Значи тези стихове са за богиня Ищар?

Той беше толкова възбуден, че не можеше да седи на едно място. Затова стана и закрачи из стаята.

— Първият знак в тях сочи, че царицата е Ищар, която е била разкрита и отнесена на тайно място. Гълъбите също са били нейно свещено животно. Наум е насочвал съратниците си да търсят скривалището на Ищар. А това може да означава само едно — нейният храм.

— Там ли намери… В храм?

Той ликуваше.

— В един прекрасен храм!

— Това е невероятно! Но не е възможно той да не е бил открит досега. — Спомних си за храмовете на маите, които археолозите продължаваха да откриват под гъсталаците на джунглата в Мексико. Тук това би било невъзможно. Всички исторически сгради бяха отдавна известни.

Томас се приближи и взе Библията.

— Прав си, но само ако храмът е над земята.