Дороти Макинтош - Вавилонската вещица

— Как го намери? Какво има вътре?

Той прелисти няколко страници.

— Точно това ще ти кажа сега. А! Ето го. Прочети отново думите на Наум. Във втора глава той описва самата битка и изведнъж стих 2:10 ни отвежда в друга посока. Той изобщо не е на място. „Грабете сребро, грабете злато! Нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.“

— Значи Наум е искал стиховете за грабежа да изпъкнат? — попитах аз.

— Точно така. Къде е тогава този храм? Да видим друг един пасаж: „Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше? Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?“

Той ме погледна, за да види дали разбирам всичко. На лицето му бе изписан момчешки ентусиазъм.

— Лъвът е ключ с двояко значение. Той символизира асирийския цар, но е свещен и за богинята. Затова тук се говори за лъвица. Наум подчертава посланието си, за да посочи към храма на Ищар. Това е място, където лъвовете се разхождат необезпокоявани. Значи е скрито. Няколко стиха по-надолу той споменава и за пещери. Наум ни казва, че местоположението на храма е необичайно. Търсим тайно място близо до пещера или в нея.

Идеята за такава находка пречупи постоянното ми лошо настроение.

— Това е феноменално! Сигурен ли си, че знаеш за какво говориш? Никога не съм чувал месопотамците да са строяли храмове под земята.

— Знаем за няколко, въпреки че те отдавна са рухнали. Един от тях, посветен на лунния бог Син, се намира в пещерата Шуита Д‘Ганаве — Леговището на крадците.

Замислих се над думите му. Ашурбанипал е знаел, че империята му запада. Ако царят е притежавал нещо, което е смятал за изключително ценно, вероятно наистина би избрал такова скривалище, което никой не би могъл да намери.

Томас вдигна пръст.

— И още нещо. След тирадата си срещу Ищар Наум сравнява Ниневия с Но-Амон. Това е египетският град Тива, който също е бил ограбен от Ашурбанипал и съкровищата му са били отнесени.

— Това ли си намерил? Изгубените съкровища на Тива? — Какви сензационни заглавия само щяха да бъдат отпечатани след откритие от такъв мащаб! — Мислех, че са взети от Анадола.

— Исках само да кажа, че Наум споменава, че Ниневия е била разрушена точно като Тива. Това обаче също има двояко значение. Във фрагмента от Кумранските свитъци, в който се споменава книгата на Наум, представката „но“ е изпусната и остава само Амон. Това е един от главните египетски богове. Името му означава тайна. Свързват го със скритите места. Ясно е, че Наум или доверените му приятели сред общността от изгнаници в Ниневия са успели да пренесат труда му в Юдея, иначе тази книга нямаше да попадне в Стария завет. Вероятно е съществувало копие на папирус или пергамент, което лесно е могло да бъде прекарано през границите. В последните дни на асирийската империя целият регион бил много нестабилен и опасен. Еврейският цар Йосия бил убит от египтяните при Мегидо. Скоро след това хаосът завладял Юдея и накрая страната била покорена от вавилонците. При тези обстоятелства е било невъзможно през стотиците километри до Асирия да се прекара керван с въоръжени стражи. Ето защо юдейците вероятно правилно са разтълкували насоките за местоположението на храма на Ищар, но тук се намесили историческите събития и не им позволили да стигнат до съкровището.

— Къде е то?

— Край едно село недалеч оттук. — Томас си позволи да се усмихне широко. — Така. Искаш ли да видиш тайната на Наум?

— Но защо искаш да го споделиш с мен?

— Любопитството ти е опасно и си ужасно упорит. Все някога ще се ядосаш, че не си го виждал, и ще опиташ отново да ни намериш. Не искам това да се случи.

— Все пак ми е странно как изведнъж промени отношението си към мен!

— Сега ти не представляваш опасност за съкровището. — Той взе едно пликче и изсипа на масата кредитната ми карта, паспорта и пачката пари на Уорд.

— Как успя да ги вземеш?

— Имаме си връзки. Претърсили са стаята на Уорд. — Следващите му думи ме изненадаха не по-малко. — Уреждам как да те изведем от Ирак. Ще те заведат в хотел „Палестина“, където ще се срещнеш с един човек, който ще те изведе невредим от града.

И защо, почудих се отново, един човек, който ме беше предал, си правеше труда да ми помага? Взех картата, паспорта и парите и ги натъпках в джобовете на панталоните си. — Къде е скулптурата на Победата?