Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Има ли проблеми с медиите?

— Да — отговори Кенджи, поглеждайки часовника си. — Шефовете на местните станции искат интервю с Такамора, за предпочитане на живо, за да успокоят страховете на населението. Единият заплаши, че ще започне да предава репортажи за насилието, ако Такамора скоро не се появи.

— Как смяташ да се справиш? — попита Ониши, но не особено загрижено.

— Щом излезе от студиото, имам агент, готов да го премахне.

— Добре. Има ли насилие по улиците?

— Моите хора в болниците докладваха, че двеста души са мъртви, а петстотин ранени. Повечето са случайни жертви. Младежки банди бият невинни хора, някои членове си отмъщават един на друг. Сред жертвите има и такива, които бяхме набелязали. От списъка ни от триста души, представляващи евентуална заплаха, осемдесет и шест са мъртви, но трябва да бъдат елиминирани още. Чакам потвърждение от нашите агенти.

— Безпокоя се, че нямаме вест от Сюлейман за доставката на оръжията — неочаквано каза Ониши.

Кенджи не отговори и крадешком погледна ролекса си.

— Оръжията трябва да бъдат тук след няколко часа, а не знаем с какви самолети ще пристигнат, нито паролите за разпознаване, които пилотите ще предадат. Ако не получим паролите, няма да можем да разчистим пистите. Приближаваме се до критичната точка. Скоро хората ни ще започнат да губят устрема си и ще поискат насилието да свърши. Трябва да приберем оръжията и останалите наемници. Убеден съм, че президентът на Съединените щати скоро ще реагира. Въоръжените сили в Пърл Харбър може и да са изолирани засега, но могат много бързо да отвърнат на удара.

— Президентът няма да посмее да им заповяда да открият огън, защото ще рискува бунт на континента. Всяко етническо малцинство в Америка ще застане на наша страна. В градовете ще настъпи анархия.

— Той има и други възможности, Кенджи, например да атакува мен. Президентът знае за участието ми в преврата. Може да ме вземе на прицел, очаквайки насилието да свърши заедно с мен. Повечето наемници са активни само докато някой ги контролира. Ако не поддържаме връзка с лейтенантите на островите, ентусиазмът им бързо ще спадне.

— Така е — съгласи се Кенджи. — Освен това трябва да мислим и за реакцията на Кериков.

— Не се тревожи за него. Възможностите му са крайно ограничени.

— Но превратът беше негова идея и трябва да се осъществи само по негова заповед. Сигурно има план да го осуети. Ние излагаме на риск контрола му върху вулкана. Той трябва да има начин да ни защити в непредвидени ситуации.

Ониши се усмихна бащински.

— Винаги си мислил как да ме защитиш, Кенджи, и това е достойно за възхищение, но аз смятам, че сме в безопасност. Кериков не може да ни попречи.

Кенджи сякаш се успокои от уверения тон на господаря си.

— Какво ще правим, след като не можем да изведем Такамора да поведе масите?

— Сенатор Намура се крие някъде във Вашингтон. Предложих му да оглави преврата, ако Такамора откаже, и той ще бъде новият водач. Намура вече прие тази чест. Един от частните ми самолети ще го докара тук веднага щом стане безопасно да напусне скривалището си.

— А смъртта на Такамора?

— Ще обвиним американските военни. Не се притеснявай толкова, Кенджи. Всичко върви добре. Оръжията на Сюлейман скоро ще пристигнат заедно с наемниците, които ще ни подкрепят. Намура вероятно ще бъде тук до двайсет и четири часа и ще легитимира усилията ни. Нито американският президент, нито Кериков ще имат време или воля да окажат сериозна съпротива.

С периферното си зрение Кенджи забеляза тъмен силует, който притича по моравата пред къщата. Първият мъж бързо бе последван от още двама, изскочили от джунглата. Кенджи небрежно кръстоса крак върху крак, преструвайки се, че мускулите му са се схванали.

— Може би не е помислено за всички непредвидени ситуации — отбеляза той. — Не предполагах, че ще стигнем толкова далеч. Само допреди няколко месеца превратът в Хавай изглеждаше почти невероятна идея.

— Дори тогава не беше толкова невъобразима. Страната ни бе готова. Расизмът и напрежението нарастваха. Ние само ги подсилихме с действията си и в момента дирижираме кресчендото.

Експлозията не беше достатъчно силна, за да строши дебелите стъкла на къщата, но разтърси терасата и стресна ято пеликани, които литнаха над огромната ливада. Ониши се огледа и когато отново се обърна към предания си помощник, Кенджи се бе изправил и държеше револвер с къса цев.

Дулото бе насочено право между широко отворените очи на Ониши.