Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Но Буба имаше други идеи. Той непрестанно бъбреше за фермерство, летене и всичко друго, което му дойдеше на ума, като ръкомахаше оживено. Едва когато се приближиха на десетина мили от самолетоносача, пилотът възвърна спокойствието и професионализма си и се залови за работа.

— Диспечер, тук е Фериман 1-1-3. Виждам ви.

Мърсър се вторачи в мрака и едва след двайсет секунди съзря неясните светлини на „Кити Хоук“ върху тъмната повърхност на морето. Нямаше съмнение, че Били Рей притежава изключително зрение.

Изтребителят започна да се спуска бавно, със скорост не повече от двеста възела. Когато се приближиха до кораба, Мърсър видя светлините, очертаващи пистата.

— Остава една миля — съобщи диспечерът.

— Прието — спокойно отговори Буба и спусна колесника.

Морето около осветения самолетоносач изглеждаше черно и зловещо. Мърсър видя, че кърмата подскача по вълните. Кацането му се стори невъзможно.

— Ти си на ход — обади се диспечерът.

Били Рей намали скоростта, изравнявайки я с тази на кораба.

— Буба е на ход.

Приземяването беше в ръцете му. Самолетоносачът се приближаваше с всяка изминала секунда. „Ф-18“ продължаваше да лети със скорост сто и петдесет възела.

На триста метра от „Кити Хоук“ Били Рей намали още скоростта. На двеста той повдигна носа под още по-остър ъгъл. На сто метра самолетът започна да се тресе, но Буба го уравновеси с ловко докосване на лоста за тягата. Палубата все още представляваше неясно петно пред тях.

Положението изглеждаше извън контрол. Мърсър не бе преживявал подобно нещо — виещите аларми, лудешките движения на изтребителя и бойния вик на Били Рей.

Колесникът докосна пистата, изсвирвайки пронизително. Буба рязко увеличи тягата и после изключи моторите. Носът на самолета се наведе надолу. Бързото намаляване на ускорението от сто и петдесет възела на нула прикова Мърсър към седалката. Раменете му се охлузиха болезнено.

Реактивните двигатели утихнаха и той изпусна въздуха, който задържаше от две минути.

— Трябваше да те предупредя за максималната тяга, когато се приземихме. Правя го в случай, че пропуснем пистата и се наложи отново да се издигнем.

— Няма проблем — отговори Мърсър, който изпитваше твърде голямо облекчение, за да се оплаква.

— Диспечер, кажи ми лентата.

— Улучи втората, Фериман 1-1-3 — отговори диспечерът.

Били Рей извика победоносно.

— От два месеца не съм кацал на самолетоносач, но въпреки това уцелих средната лента.

За да поддържат летателен статут, военноморските пилоти трябваше да се приземяват в средната от трите ленти на полетната палуба на самолетоносача. Кацането на първата или на третата означаваше, че са подходили към пистата или твърде високо, или твърде ниско, и ако го правеха често, активният им статут се отнемаше и ги изпращаха на допълнителни тренировки. Буба бе извършил идеално нощно приземяване.

Малък трактор започна да тегли самолета към един от асансьорите. Плексигласовият покрив се отвори и Мърсър вдъхна морския въздух. Миризмата на авиационно гориво и пушекът от осемте парни машини на кораба не бяха способни да възпрат уханието на океана. Мърсър се изуми от трескавата дейност на борда. Наоколо сновяха мъже, изпълняващи различни задачи, а на пистата непрекъснато кацаха и излитаха самолети и хеликоптери.

До „Ф-18“ се приближиха няколко човека. Единият опря подвижна стълба до пилотската кабина. Други двама се качиха по стълбата и помогнаха на Мърсър и Били Рей да се освободят от предпазните колани.

— Радвам се, че се върна, Буба — каза единият мъж. — Командирът на ескадрилата иска да те види веднага в залата за инструктаж.

— Добре — отговори Били Рей. — Е, Мърсър, беше ми приятно.

Мърсър стисна ръката му и се усмихна.

— Щом казваш. Съжалявам, че не бях добра компания по време на полета. Нуждаех се от сън.

— Спал си през цялото време? Нищо чудно, че не отговори на нито един от въпросите ми.

Някой подаде на Мърсър сака му. Той протегна уморените си мускули и осъзна, че корабът се поклаща съвсем леко. Люлеенето изглеждаше силно само докато изтребителят се приближаваше към самолетоносача.

— Доктор Мърсър, командир Куинтана иска да ви види — каза един от моряците. — Ще ви заведа при него. Моля ви, вървете след мен. Полетната палуба е много опасно място.

Огромният товарен асансьор понесе „Ф-18“ към хангара долу. Мърсър тръгна след придружителя си към седеметажната надстройка и видя прозорците на мостика и антените, извисяващи се към небето. „Кити Хоук“ не се захранваше с ядрено гориво и на десния борд имаше един-единствен комин.