Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Какво ще кажеш за този „Ф-18“? — попита Буба.

— Изгарям от нетърпение „Юнайтид Еърлайнс“ да започне да ги използва за пътнически полети. Има ли си име?

— Разбира се — гордо отговори Били Рей. — „Мейбъл“.

— На майка ти?

— Не, на шампионката на татко. От години печели състезанията за най-млекодайна крава.

Мърсър се отпусна на седалката, доколкото беше възможно, облегна глава на плексигласа на пилотската кабина, затвори очи и осъзна, че заспиването ще бъде много по-лесно, отколкото предполагаше. Дразнеше го единствено фалшивото тананикане на Буба.

Събуди се само веднъж между Вашингтон и Западния бряг. Беше най-кошмарният миг на ужас, който бе преживявал. Още бе тъмно и Мърсър едва различи светлините на друг самолет, летящ съвсем близо до „Ф-18“. Били Рей сякаш искаше да го блъсне. И двата летяха със свръхзвукова скорост, но другият самолет бързо изпълваше прозрачната пилотска кабина на изтребителя. Мърсър се подготви за неизбежния удар, но Буба мина отдолу на по-малко от десет метра.

Поразен, Мърсър с интерес видя как от мрака се появи тръба и влезе в ореола светлина около изтребителя. Едва когато маркучът залепна към резервоара от дясната страна на пилотската кабина, той осъзна, че ги зареждат във въздуха. „КС-135“ напълни резервоарите на „Ф-18“ за няколко минути. Докато маркучът се прибираше в самолета-цистерна, няколко капки гориво замръзнаха в разредената атмосфера и заблестяха като искри.

— Благодаря за биберона. Бебето беше гладно — каза Били Рей на екипажа на цистерната.

Той издигна изтребителя над бавно движещия се „КС-135“ и подаде тяга на двигателите. След миг зареждащият самолет остана на километри зад тях и „Ф-18“ се приближи до скоростта на звука. Когато в пилотската кабина отново настъпи тишина, Мърсър облегна глава на плексигласа и заспа.

Радистът хвърли слушалките на сивото стоманено бюро, отрупано с комуникационна техника, кимна на помощника си и забързано излезе от тясното помещение. В ръката си държеше лист, на който бе записал нещо. Както обикновено, във вътрешността на подводницата светеха само червените дежурни лампички, но неговият свят бе допълнително озарен от малките лампи на сложната електронна апаратура. След няколко минути очите на радиста се приспособиха към сумрака в останалата част на „Джон Дори“.

Той мина през люка и влезе в командния пункт. Двама моряци седяха вляво, зад лостовете, контролиращи кормилата и рулите. Трима мъже зад тях отговаряха за баласта и наблюдаваха табло с контролни уреди. Системата беше стара, от най-ранните подводници от Първата световна война, но все още беше ефективна. Само най-модерните съветски подводници имаха съвременни компютри, каквито американците използваха от трийсетина години.

Най-модерното техническо съоръжение в подводната лодка беше пунктът за управление на огъня, дванайсетгодишен компютър, прекопиран от американския „UYK-7“, първият използван в щурмовите подводници „Лос Анджелис“. Руската имитация бе монтирана по време на преустройването на „Джон Дори“ във Владивосток.

Четиримата инженери в дъното на командния център наблюдаваха стария реактор на кърмата. Очите и ръцете им не се отделяха от плетеницата лампи, уреди и лостове. В помещението с реактора имаше идентично табло и двете станции бяха свързани електронно. Така осем души следяха дали няма да възникне опасност от радиоактивната пещ, която гореше под щита от олово и бетон. Перископът висеше от ниския таван като стоманен сталактит. Единствено през него човек можеше да се увери, че външният свят все още съществува, след като подводницата се гмурнеше под вълните. Пасивните и активните сонари засичаха само ехото на реалността.

— Капитане, съобщение от Матрьошка.

Куклите матрьошки, които се отваряха и поставяха една в друга, бяха изключително популярни сред поколения руски деца. Кодовото име на Иван Кериков напълно подхождаше на потайността и многоликата му същност.

Звенков се бе прегърбил над контролното табло и изучаваше възможностите за изстрелването на ракетата „Сирена“ в случай че им потрябваше за вулкана, който се намираше на не повече от двайсет мили.

— Много добре, Борис — похвали той офицера, потупа го по рамото и после се обърна към дългия и слаб като върлина радист. — Е, какво носиш?

— Съобщение от Матрьошка, капитане — повтори радиооператорът, подаде листа и застана мирно.