Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Трябва да тръгвам. Дай ми ключовете на твоя пикап.

Хари извади от джоба си ключовете на очукания си пикап и му ги хвърли.

— Ще се върна след два-три дни. Грижи се за всичко тук. — Мърсър целуна леко Тиш. — Бъди добра и не създавай вълнения на стария Хари.

Докато излизаше от къщата, Мърсър спря в библиотеката и се усмихна на купчината снимки в рамки на пода. Най-горната показваше Мърсър и друг мъж, застанали на гъсеничната верига на огромен булдозер. Надписът отдолу гласеше: „Мърсър, ти пак успя. Този път наистина съм ти длъжник.“ Подписът беше на Даниъл Танака. Емблемата на машината беше предпазна каска и екскаватор на „Ониши Минералс“.

— Дългът ти е платен, Дани.

В тъмната нощ порталът на военновъздушната база „Андрюс“ в Морнингсайд, Мериленд, приличаше на надлез над магистрала. Металният покрив на няколко малки остъклени постройки се простираше над ярко осветения път. Мърсър спря и старите спирачки на пикапа на Хари застъргаха като нокти по черна дъска. Младият чернокож пазач подозрително огледа превозното средство. Дик Хена застана зад него, сложи ръка на рамото му и му каза нещо.

Директорът на ФБР излезе от караулката с бронирани стъкла, приближи се до пикапа, отвори вратата и седна, без да говори.

Мърсър потегли.

— Знам, че доскоро си карал ягуар кабриолет — най-после каза Хена. — Предполагах, че втората ти кола ще е малко по-хубава.

Мърсър се закашля, когато двигателят на форда се задави и в кабината нахлу облак от лютиви изгорели газове.

— Взех я назаем — усмихна се той и погледна големия кафяв плик в ръката на Хена. — Това за мен ли е?

— Да. — Хена остави плика на седалката между двамата. — Две от инфрачервените снимки от шпионския самолет и чертежите на къщите на Такахиро Ониши и помощника му Кенджи. За какво са ти, по дяволите? Знаеш, че отиваш само като съветник и наблюдател.

— Абсолютно — съгласи се Мърсър. — Но когато започне атаката, ще ми трябват материали, по които да давам съвети.

— Завий наляво. Ти си един от най-съобразителните хора, които познавам, но не ми е ясно как ще слезеш от „Инчан“ и ще се промъкнеш в Хавай.

Мърсър го погледна престорено учудено.

— Далеч съм от подобна мисъл, но винаги съм мечтал да пътувам на щурмови кораб. Нямам намерение да напускам бдителното око на флота. А сега сериозно, Дик. Там ще ти трябва някой, който знае какво е положението и разбира от бикиний. Мисля, че Ейб Джейкъбс няма да се справи. Аз разкрих цялата тази бъркотия и искам да се погрижа да приключи.

Хена не отговори.

— Вярваш ли на всичко това? — попита Мърсър.

— Не.

— Хубаво, защото това са най-големите глупости, които някога съм изричал. — Мърсър го погледна. Лицето на Хена ту се осветяваше от уличните лампи, ту се скриваше в непрогледен мрак. — Щом знаеш, че смятам да сляза от „Инчан“ и да стигна до островите, тогава защо ми позволяваш да отида?

— Елементарно. Знам, че укриваш информация от мен — спокойно отговори Хена. — И тази информация е изключително важна за приключването на цялата история. Ти си единственият човек, който знае какво става, по дяволите, а в добавка си и достатъчно луд самоубиец, за да се опиташ да го спреш.

— Оценявам искреността и доверието ти — иронично отговори Мърсър. — Но смъртта не е в списъка на приоритетите за ваканцията ми в Хавай.

— Завий пак наляво.

Мърсър изпълни указанията и подкара успоредно на железобетонна писта, опасана със сини светлини.

Пикапът се приближи до няколко големи хангара. Мощни прожектори обливаха в светлина металните им стени. Мъже в сини работни комбинезони сновяха насам-натам, носейки инструменти и папки.

— Влез в първия хангар — заповяда Хена.

Мърсър намали, мина покрай няколко преносими генератора, използвани да запалват моторите на реактивните изтребители, вкара форда в хангара и спря на място, което му показа сержант с прошарени коси. Униформата му беше окичена с отличия.

Хена стисна ръката му.

— Всичко готово ли е?

— Да, сър. В кабинета има авиаторска униформа и самолетът-цистерна „КС-135“ е готов да излети от Омаха. Друг чака близо до Сан Франциско. Никога няма да разбера защо военновъздушните сили плащат за транспорта на цивилно лице.

Мърсър видя самолета, когато влезе в хангара, но не отдели време да го разгледа отблизо. „Макдонъл Дъглас Ф/А-18 Хорнет“ стоеше леко на колесника си, сякаш се готвеше за скок. Под заострените му крила нямаше оръжия, но там като тлъсти пиявици се бяха впили два резервоара. Линиите му бяха изчистени и носът — остър, а под пилотската кабина се виждаха шестте къси дула на оръдието. Самолетът беше двуместен, което означаваше, че е тренировъчен.