Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Ще ми се да мисля, че този кораб е малко по-усъвършенстван, но принципът е същият — каза Бородин, потривайки длани.

— Изглеждаш уморен от пътуването, Пьотр — отбеляза капитанът.

Минаха през люка и се озоваха в работната част на ядрена подводница клас „Виктор“, дълга близо деветдесет метра.

Звенков се движеше през лабиринта от тръби, тесни люкове и съоръжения пъргаво като дете. Двайсетте години служба в съветски подводници го бяха научили да се предпазва от удари на борда на тесните плавателни съдове. Капитанът остави пилота при един от членовете на екипажа и заведе Бородин и сина му в каютата си.

Валерий седеше мълчаливо, докато Звенков и баща му разговаряха. Този човек щеше да убие любимата му Тиш Талбът, ако Кериков не бе успял да вмъкне агент на борда на „Океански търсач“ и да я спаси. Валерий изпита желание да пребие Звенков заради жестокостта му. Но от друга страна не можеше да го обвинява, защото Звенков беше само войник, изпълняващ дълга си и заповедите, които получаваше. А човекът, който ги издаваше, беше баща му.

Стомахът му се сви, когато си помисли колко близо беше до бягството. „Ка-26“ щеше да бъде идеалният начин да се измъкне от лудницата, в която бе попаднал. Валерий беше учен, отдаден на логиката и мисълта. Но баща му бе покварил този чист свят и го бе превърнал в извратено измерение на убийства, предателства и неизмерима жестокост. У сина закипя омраза към бащата, защото едва не бе убил жената, която обичаше, заради безбройните убийства в миналото и защото го бе изоставил преди толкова много години.

Само още няколко дни и всичко щеше да свърши. Ако Валерий не успееше да избяга и да отиде при жената, която му даваше сили и надежда, откакто баща му отново се бе появил в живота му, тогава единствената друга възможност беше самоубийството. Валерий реши, че няма да умре сам.

Съзнанието му се проясни и се фокусира. Той се наведе напред, за да чуе какво говорят капитанът и баща му.

— Знам само, че Кериков се е обадил по радиопредавателя и е заповядал да се преустановят всички действия до второ нареждане. Трябва да останем под водата, но с вдигнати антени, и да чакаме да се свържат с нас.

— Но защо? В това няма логика. Би трябвало да се подготвим да вземем наградата си. — Доктор Бородин говореше по-скоро на себе си, отколкото на другите, като разсеяно масажираше гърлото си. — Обадих се на Кериков от „Августовска роза“. Той знае, че вулканът е извън американската зона от двеста мили. Вулканът принадлежи на първата държава, която го открие. А това сме ние!

— Има и още нещо. — Звенков говореше така, сякаш се извиняваше. — Кериков ми каза да не ти го съобщавам, но аз те познавам твърде отдавна, за да крия от теб. Заповяда да заредя ядрена глава със заряд трийсет килотона в ракета „СС–Н-9 Сирена“ и да я подготвя за изстрелване.

Бородин прие новината, без да се вълнува. Съзнанието му сякаш се бе затворило в себе си и се опитваше да намери отговори. В продължение на дълги секунди бръмченето на климатичната инсталация на подводницата беше единственият звук в спартански обзаведената каюта. Накрая Бородин погледна първо Звенков, а после сина си.

— Той ще унищожи вулкана. Но защо? — Пьотр изглеждаше по-обезпокоен от мотивите на Кериков, отколкото от факта, че дългогодишният му труд може да бъде унищожен в ядрена експлозия. — От охраната ни сигурно има изтичане на информация. Ще трябва да унищожи целия проект, за да запази тайната.

— Не разбираш ли, че Кериков те е измамил? — гневно изсъска Валерий. — Той никога не е мислил да предаде вулкана на правителството. Използва те, откакто оглави Седми отдел, с надеждата един ден да продаде твоя труд под носа ти. Старият режим си отиде завинаги. Русия, за която ти похаби живота си, вече не съществува. Светът се промени от петдесетте години насам, но ти все нямаше време да забележиш това. Проектът „Вулкан“ щеше да има успех само при сталинисткия режим, който рухна преди десетилетия. Операцията беше обречена на провал в момента, в който Горбачов започна гласността и перестройката. Откажи се от старомодните си мечти и заживей в реалността. Руското правителство никога няма да се опита да окупира остров, който се намира толкова близо до американска територия, и в същото време да проси икономическа помощ. Кериков знае това и има резервен план.

— Как можеш да си сигурен, Валерий? Ти си само мой асистент. Не знаеш всичко. — Пьотр отхвърли истината лесно, защото всъщност не я разбираше.