Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Откажи се, татко. Не остана нищо друго и двамата го знаем — тъжно добави Валерий.

За пръв път той видя колко уязвим и немощен е баща му. Очите му бяха зачервени и някога едрото му тяло се бе съсухрило и превърнало в скелет. Кожата му беше бледа и суха като глина.

— Ще успеем — тихо каза Пьотр.

Тялото му изведнъж се скова. Очите му се отвориха широко, сякаш готови да изхвърчат от очните ябълки. Устните му се дръпнаха назад, оголвайки нащърбените му, пожълтели зъби в предсмъртна усмивка. Започна да се гърчи конвулсивно, докато се опитваше да си поеме въздух. Изпитваше силна болка. Пръстите му се плъзнаха по гърдите, сякаш искаха да успокоят губещото сили сърце.

Краката му се повдигнаха от пода. Пьотр направи едно последно усилие и после издъхна.

Мускулът на простатата му се отпусна и каютата се изпълни с миризмата на урина.

Звенков бе виждал много хора да умират и разбра, че Бородин не може да бъде спасен. Той се прекръсти и се наведе да затвори очите на стареца.

— Съжалявам — тихо каза Звенков на Валерий.

Валерий се вторачи в баща си и сетне докосна сбръчканата му ръка.

— Странно.

Смъртта бе прогонила омразата му. Валерий се почувства като прероден. Огорчението му отзвуча заедно с предсмъртната въздишка на баща му. Той знаеше, че ще стане така. Дори да бе избягал с информацията от „Августовска роза“, Валерий вечно щеше да бъде измъчван от този вътрешен демон. Но вече не. Демонът бе погребан завинаги.

Настойчивият звън изтръгна Мърсър от съня. Той протегна ръка към нощното шкафче, събори будилника, намери телефона и доближи слушалката до ухото си.

— Ало — едва измънка Мърсър, защото устата му бе пресъхнала.

— Мърсър, обажда се Дик Хена.

Мърсър се разсъни, отвори очи и се учуди, че вече е настъпила нощ. Погледна към балкона на спалнята и видя, че къщата тъне в мрак. Тиш сигурно бе заспала.

— Да, господин Хена. Какво става? — Мърсър облиза устни и направи гримаса от вкуса им.

— Президентът прие предложението ти и ако искаш, вярвай, но Пол Барнс, директорът на ЦРУ, те подкрепи.

— Това ме изненадва. Останах с убеждението, че той не ме харесва.

— И аз съм изненадан, но когато стане дума за работа, Барнс загърбва личните си чувства. Атаката на командосите, която президентът разпореди, ще бъде отложена най-малко с дванайсет часа.

— Какво ще правим? — Мърсър осъзна, че тялото му е обляно в пот. Чаршафите бяха влажни и усукани около краката му.

— След час и половина във военновъздушната база „Андрюс“ ще те чака самолет. В пет часа сутринта трябва да бъдеш на борда на самолетоносача „Кити Хоук“.

Мърсър погледна часовника си. 21:15.

— Добре. След около час ще бъда в „Андрюс“. — Той провеси крака от леглото. Студеният въздух охлади кожата му.

— Ще те чакам на главния вход и ще нося снимките от разузнаването, които поиска.

— Благодаря, Дик. — Мърсър за пръв път употреби малкото име на директора на ФБР.

Той прекъсна връзката и набра номера на Хари Уайт. След двайсет позвънявания Мърсър затвори и се обади в „При Дребосъка“. Пол Гордън му каза да почака и след минута се чу гласът на Хари.

— Готов ли си пак да бъдеш бавачка, Хари?

— Ти ли си, Мърсър?

— Да. Можеш ли да дойдеш и да се грижиш за Тиш?

— Защо? Какво прави?

— Спи гола.

— Добре. С удоволствие ще се грижа за нея. Ще бъда при теб след петнайсетина минути.

Мърсър затвори, вдигна будилника от пода и изправи снимката на майка си на нощното шкафче. Щракна електрическия ключ и стаята се обля в млечнобяла светлина.

Той стана и изпъшка. Напрежението през последните няколко дни му се отразяваше. Раменете му бяха охлузени от катеренето по вагона в метрото, а петите и прасците още го боляха от скока в река Потомак. Драскотините на лицето му бяха хванали коричка и зарастваха, но се отваряха всеки път, когато раздвижеше челюсти. На крака му имаше синьо-червено петно там, където го бе одраскал куршумът.

— Господи — измърмори той и тръгна към банята.

Мърсър се изкъпа и бързо облече широк черен панталон и черна тениска с дълги ръкави. Чорапите и ботушите му също бяха черни. Почувства се освежен, но все още не беше в обичайното си състояние.

Слезе в кухнята и тъй като не го биваше в готвенето, се суети десетина минути, докато си приготви омлет с последните три яйца в хладилника, парче сирене, няколко резенчета лук и половин консерва риба тон.

После занесе чинията с храната в кабинета си, сложи я на бюрото и запали лампата. Напъха в устата си голям залък от омлета и извади ключ, скрит под справочник по минералогия на лавицата зад бюрото.