Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

В ъгъла на помещението двама души играеха на карти, опитвайки се безуспешно да прогонят скуката между съобщенията от „Джон Дори“. Те усетиха, че Лурбуд ги гледа, мигновено застанаха мирно. Той се усмихна и им направи знак да седнат, а после се обърна към спящите войници.

— Господа — тихо каза Лурбуд.

Те се събудиха, скочиха от леглата и машинално застанаха мирно. Реакцията им беше светкавична и смая Лурбуд. До него се приближи сержант Деманов, който беше гол, но съвсем не се смущаваше. Тялото му беше космато.

— Не е зле, а? — попита Деманов и взе цигара и запалка от масата.

— За войниците си ли говориш или за увисналата си мъжественост?

Деманов се засмя гърлено и изпусна дима през ноздрите си.

— Това са най-добрите войници в света, по дяволите.

Лурбуд се усмихна.

— Мисля, че този път дори ти не преувеличаваш, Димитрий. Искам да са готови да тръгнат в деветнайсет и трийсет. След това ще имаме най-малко един час да заемем позиция около къщата на Ониши.

— Мисли ли върху моя план?

— Да, следобед, докато вие спяхте. Смятам, че идеята да се разделим не е добра. Не разполагаме със средства за комуникация, за да координираме едновременна атака срещу Ониши и Кенджи. Ще ги нападнем един по един. Ако ни провърви, Кенджи ще бъде с господаря си и втората операция няма да е необходима. Много е важно да поддържаме връзка с „Джон Дори“. Ако подводницата не ни чака, когато стигнем до брега, знаеш какви ще бъдат последиците.

Докато сержант Деманов и хората му проверяваха екипировката и оръжията, внесени нелегално в скривалището преди няколко месеца чрез дипломатическия канал на руското посолство, Лурбуд прегледа докладите, които бе получил в Кайро.

Жилището на Ониши се охраняваше от двайсет пазачи. Всички имаха военна или полицейска подготовка и бяха посещавали множество бойни школи. Пазачите бяха по-добре обучени от елитните сили за бързо реагиране на повечето държави в света. Лурбуд не се съмняваше, че войниците му ще се справят, но със сигурност щеше да загуби някои от тях. Ониши беше немощен старец, прикован към инвалидна количка, и нямаше да представлява трудност, след като пазачите му бъдеха елиминирани.

Кенджи, от друга страна, беше различен. Лурбуд не разполагаше с чертеж на къщата му и не знаеше детайли за охраната. Дори подробностите за личността му бяха оскъдни. Кенджи беше петдесет и четири годишен, но приложената неясна снимка, макар и правена преди година, показваше мъж, който изглеждаше двайсет години по-млад. Кенджи беше майстор по кендо, тае куон до и няколко други бойни изкуства, за които Лурбуд дори не бе чувал.

В бележка от агента на КГБ, съставил досието, пишеше, че Кенджи владее умението да използва нестандартни оръжия. Той можеше да си служи с обикновени кухненски прибори, за да осакатява и убива. Веднъж като обучен убиец бе прерязал гърлото на унгарски дисидент с лист хартия, откъснат от лондонски телефонен указател.

Лурбуд искрено се надяваше, че ще заварят Кенджи в дома на Ониши. Влизането в бърлогата на убиеца без тактически разузнавателни данни бе равносилно на самоубийство.

В деветнайсет и трийсет Лурбуд и хората му се увериха, че не са оставили уличаващи вещи, и излязоха от скривалището. Въпреки полицейския час, те напуснаха града безпрепятствено с микробус, скрит в гараж наблизо. Ако Хонолулу оцелееше след кризата, единственото доказателство, което щяха да оставят за пребиваването си там, щеше да бъде празна стая и изоставен микробус, наети преди няколко месеца от „Океански превози и товари“, компания, която бе престанала да съществува.

Четирийсет и пет мили по-нататък хладният вечерен бриз повяваше край къщата от стъкло и стомана на Ониши. Той седеше в инвалидната си количка на терасата високо над вълнообразните ливади и съсредоточено слушаше Кенджи, който му обясняваше положението в Хавай.

— Макар че минаха четири дни, откакто бе убит, мнозина от Националната гвардия мислят, че все още получават заповедите си от Дейвид Такамора. Те не знаят, че кметът на Хонолулу е мъртъв. Булевард „Макартър“, който води към Пърл Харбър, е блокиран от студенти, въоръжени с ловджийски пушки, и гвардейци в пълно бойно снаряжение. Летището е затворено за всички самолети и хората от сградите са евакуирани. Там са само пазачите, които наех. Шосетата са блокирани с превозните средства за поддръжка на летището, които няма да помръднат без заповед от теб или от мен. Микровълновите релейни станции са затворени и охранявани. Под контрол са главните телефонни кабели. Хавай е изолиран.