Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Да, господин президент — примирено отговори Шинцу, защото това означаваше, че ще загуби още свои хора.

Шумът на престрелката се усили драстично. Шинцу се обърна и връзката отново прекъсна.

Присъстващите погледнаха Томпкинс, който отчаяно въртеше копчетата.

— Съжалявам, но не предават от другия край на линията. Не мога да направя нищо.

— Добре — сухо каза адмирал Морисън. — Свободен си.

Томпкинс облекчено забърза към вратата.

— Можем ли да му имаме доверие? — попита Пол Барнс. — В края на краищата, той е японец.

— Затваряй си проклетата уста, расистко копеле. — Морисън скочи от мястото си. — Шинцу носи униформата на американската морска пехота. Отново поставяш под съмнение почтеността на едно от моите момчета, и Господ да ми е на помощ, но ще смачкам физиономията ти.

— Нека да се успокоим, господа — каза Дик Хена. — Но адмирал Морисън има право. Започнем ли да се съмняваме в мотивацията на нашите хора, по-добре да се приберем вкъщи и да чакаме армагедон.

— Мисля, че вече започна — бавно произнесе президентът и всички разбраха, че той говори за гражданска война. — Голямото врящо гърне къкри в продължение на двеста и няколко години и е на път да кипне. Ако кризата не приключи до два часа, новините от Хавай ще възпламенят буре с барут във всички големи градове в Америка. Бунтовете в Лос Анджелис през 1992 година ще приличат на карнавали.

Президентът мълча няколко минути. Доверените му съветници знаеха, че взима решение, което може да въвлече Съединените щати в най-кървавата война, водена в Западното полукълбо. Съчувствието им не можеше да направи решението по-лесно.

Разрошената му глава беше наведена над масата, а устните му се движеха безмълвно. Дали се молеше на Бога, или искаше съвет от духа на Ейбрахам Линкълн, за когото се говореше, че броди из Белия дом? Той вдигна глава и изправи рамене.

— Том.

Адмирал Морисън го погледна в очите, очаквайки заповедите му.

— Искам да изстреляш във вулкана крилата ракета „Томахоук“, въоръжена с ядрена бойна глава. Ако там има руска подводница, която го пази, тя ще бъде унищожена от експлозията.

Президентът обявяваше война. Съединените щати щяха да се сражават и може би да загубят демокрацията, която бяха създали. За пореден път расовата нетърпимост щеше да тласне Америка към гражданска война, но този път един срещу друг нямаше да застанат Севера и Юга. Онези граници отдавна се бяха размили. Сега битката щеше да се води във всеки град и щат.

— След това заповядай на „Кити Хоук“ и „Инчан“ да угасят светлините си и да напуснат района. Не ги искам близо до Хавай, ясно ли е? Кажи на командира на Пърл Харбър да хвърлят оръжие и да предадат базата.

Присъстващите въздъхнаха.

— Предпочитам да пожертвам Хавай, отколкото да рискувам война. Може би тяхното отцепване ще сложи началото на верижна реакция, но съм готов да поема риска. Не мога да заповядам на нашите войници да убиват американци, каквито и да са последиците.

По лицето му потекоха сълзи.

— Сър. — Дик Хена беше първият, който се осмели да проговори. — А Филип Мърсър? Дори не му дадохме шанс.

— Това е само един човек, Дик. Тук става дума за масова революция, подкрепена от един Господ знае колко души.

— Господин президент — настоя Хена, — ами ако той е прав, че тази революция е организирана под външно влияние? Ако Мърсър успее да се намеси, няма да има бунт.

— Преди два часа разговарях с руския президент, Дик. Той нямаше представа за какво говоря. Мърсър греши, че руснаците са замесени. Всичко е организирано от Такахиро Ониши.

— Ами ако става дума за нещо, което се извършва без знанието на руското правителство?

— Това е малко вероятно. Не вярвам да е така. Операцията е мащабна. Няма начин държавният глава да не знае.

— Някой път попитайте предшествениците си за „Иран Контра“ — язвително подхвърли Хена.

Президентът не обърна внимание на забележката.

— Идеята, че руското правителство не знае за операцията, може да не е толкова невероятна — каза Пол Барнс, почиствайки очилата си.

— Какво искаш да кажеш?

— Днес следобед в река в Банкок е намерен трупът на Генадий Перченко. Ако си спомняте, той беше руският представител на преговорите в Банкок, онзи, който ни надхитри да подпишем заключителния документ, отказвайки се от всякакви законни права върху новия вулкан.

— Имало ли е признаци за външна намеса?

— В моята работа никога няма признаци за нищо, но бих заложил кариерата си, че Перченко е бил убит. Освен това информатор съобщи, че е видял Иван Кериков да пристига в Тайланд няколко дни преди смъртта на Перченко.