Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Кой е Иван Кериков?

— Изключително потаен агент на КГБ, сър. Според информаторите в Москва руските власти усилено го издирват. Изглежда са разкрили, че е действал извън правомощията си и има издадена заповед за арест заради присвояване на държавни фондове, техника и персонал и десетина други обвинения, включително убийство. Кериков е привличал вниманието на ЦРУ няколко пъти. Ръководеше екип от убийци и инквизитори в Афганистан в началото на осемдесетте години и беше свързан със свалянето на корейския самолет през септември 1983. След това оглави Седми отдел на КГБ. Седми отдел е една от онези организации, за които знаем съвсем малко. Те сякаш нямат действащи агенти и реални цели, а играят ролята на мозъчен тръст. Ако смъртта на Перченко може да бъде свързана с Кериков, тогава ще имаме определена връзка между вулкана и Седми отдел.

Сам Бекър преглеждаше папката, която му бяха дали преди малко, и изведнъж вдигна глава.

— Ето връзката.

— Какво знаеш, Сам? — обнадежден попита президентът.

— По молба на Пол тази сутрин накарах архивните секции във Форт Мийд да извадят всичко, което имат за съветските геолози от петдесетте и шейсетте години. Данните бяха оскъдни, но извадихме късмет.

От създаването си Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд представляваше хранилище за всички разузнавателни данни, събирани от целия свят. В огромния комплекс имаше повече компютърна мощ, отколкото където и да било другаде на планетата, която се използваше за дешифрирането на най-неясните думи или тайни съобщения от врагове и съюзници. Ако нещо бе напечатано, казано по телефонна линия или засечено от сателит, то бе активирано в АНС. От личните обяви в „Йоханесбург Стар“ до скучни разговори между две сестри в Мадрид или предсмъртната въздишка на трима космонавти, тайно задушени на борда на съветската космическа станция „Союз“ през 1974 година, всичко се съхраняваше на магнитни ленти в архивите на АНС.

Бекър вдигна тънката папка.

— Това е от директора на архивите Оливър Лий. Според него данните за персонала на научноизследователска лаборатория край Одеса показват, че някоя си Олга Бородина получава голяма държавна пенсия, откакто съпругът й е починал при инцидент на 20 юни 1963 година. Като се имат предвид параметрите на търсенето, името й е привлякло вниманието на Лий и след още издирвания той открил, че лабораторията е на Седми отдел. Изглежда ЦРУ знае повече от нас за Седми отдел, но връзката е очевидна. Олга Бородина е вдовица на геолог на име Пьотр Бородин.

— Имаш предвид руския специалист по бикиний? — прекъсна го Хена.

— Оказва се, че доктор Мърсър има право и руснаците наистина са замесени, но не и правителството им. — Президентът беше искрено шокиран. — Кериков трябва да е автор на плана, а Ониши — само пионка. Бих казал, че този човек е много дързък. Но фактът, че знаем това, не ни помага. В Хавай се извършва преврат и ценен ресурс може да попадне в ръцете на Кериков. Какво предлагаш, Дик?

— Да дадем на Мърсър срок до сутринта — отговори Хена. — Ако той има план, нека му дадем поне толкова време. От последното предаване видяхте, че в Хавай се мръква. Нощта би трябвало да бъде относително спокойна. Гвардейците нямат екипировка за нощни сражения. Ако до изгрев слънце не получим вест, продължете с плана си, взривете вулкана и предайте островите на Ониши.

Президентът се облегна назад и се вторачи в звукоизолиращите плочи на тавана, а после бързо взе решение.

— Добре, ще дам на Мърсър време до седем часа и след това искам проклетият вулкан да бъде унищожен.

Хена стана. Мърсър бе пристигнал на „Инчан“ преди десет часа и бе обещал да го държи в течение за новините.

— Дик?

— Да, господин президент.

— Защо имаш такова голямо доверие на Мърсър?

Директорът на ФБР спря пред асансьора.

— Аз съм най-вече ченге, сър, а ченгетата се доверяват на инстинктите си.

Въпреки модерната техника в комуникационния център в Белия дом, Хена прекара двайсет изнервящи минути, очаквайки връзка с „Инчан“, а после още десет, докато намерят Мърсър на двеста и трийсет метровия щурмови кораб и го доведат при радиостанцията.

— Крайно време беше да се обадиш.

— Имаш срок до седем часа сутринта — без предисловие каза Хена, — затова по-добре измисли страхотен план с гениалния си ум.

— Какво ще стане в седем? — попита Мърсър.

— Крилата ракета ще взриви вулкана на Бородин и президентът ще предаде Хавайските острови без съпротива.