Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Останалите от групата на Лурбуд също бяха пробили дупки в остъклената къща. Последва ожесточена престрелка, в която и двете страни погрешно предположиха, че врагът е екип от американски командоси.

Фоайето беше изпълнено с барутен дим. Лурбуд предпазливо се приближи до стената. Беше му трудно да различи бойците в пушека. Зад огромна керамична ваза изскочи човек, който насочи оръжието си към него. Сержант Деманов уби нападателя с бърз автоматичен откос.

Евад кимна на Димитрий в знак на благодарност и продължи да се промъква навътре в къщата. В просторното жилище отекваха изстрели. Лурбуд тръгна нагоре по стълбището и няколко куршума рикошираха в дебелите мраморни перила на сантиметри от него.

Той прескочи перилата, разкривайки се за миг на скрития стрелец, и тупна обратно на втория етаж. Удари се в твърдия мрамор и се претърколи веднъж. Наоколо изсвистяха още куршуми. Той продължи да се търкаля, насочвайки огъня на автомата си към неясните очертания на човека в отсрещната страна на фоайето. Куршумите улучиха мъжа в корема. Кинетичната енергия на удара повдигна тялото му и го запрати към стъклената стена. Някъде в къщата изтрещя граната, която разтърси цялата сграда. Върху пода се посипаха огромни стъкла.

Лурбуд скочи и хукна, като в същото време сръчно смени пълнителя на оръжието си. Някой се появи от зловонния пушек и той едва не го надупчи с куршуми, но спря навреме, осъзнавайки, че това е Деманов.

— Колко мислиш, че са? — задъхано попита Евад.

— Десет-петнайсет, а може би дори двайсет. Трудно е да се прецени, защото проклетата къща е огромна.

Над главите им прелетяха куршуми и двамата се скриха под канапето. Друга канонада ги накара да се хвърлят на белия килим на пода.

Когато стрелбата спря, Лурбуд скочи и хукна. Около него отново започнаха да свистят куршуми. Триметровата кристална скулптура зад гърба му експлодира. Той се хвърли на пода между две кожени канапета, като едва си поемаше въздух.

Стрелбата спря за миг. Евад се надигна и ясно видя стрелеца. Откри огън и мъжът падна с три куршума в тялото.

Лурбуд допълзя до поваления нападател. Очакваше да види бял или японец от охраната на Ониши и се стъписа, като установи, че стрелецът е китаец или вероятно кореец.

— Какво става тук, по дяволите?

Евад чу характерния пукот на пистолет и в гърдите на трупа, на няколко сантиметра от ръката му, се заби куршум. Той вдигна автомата и стреля инстинктивно, но улучи само стъкла. Нападателят пъргаво се скри зад японската ризница при завоя на коридора, водещ към апартаментите за гости.

Евад скочи, допря гръб до стената, тръгна по коридора и стреля в безценната ризница, която се разпадна. Зад нея нямаше никого. Той продължи и мина покрай тялото на един от своите хора. Главата на руснака бе завъртяна назад.

— Господи — промълви Лурбуд, като си спомни, че Кенджи, помощникът на Ониши, има черен колан и е ненадминат майстор по бойни изкуства. Сигурно бе работа на Кенджи.

Евад стисна приклада на автомата си и бързо, но спокойно, претърси разкошните апартаменти за гости, изолирайки съзнанието си от престрелката, която продължаваше да бушува в къщата. Вратата в дъното на коридора водеше към стълбището за прислугата.

Той се изкачи предпазливо. По отекващите стъпала не се чуваше нищо освен какофонията на стрелбата.

След няколко минути Лурбуд стигна до върха на стълбището, но от Кенджи нямаше следа. Отвори вратата на площадката, като се дръпна встрани.

Не чу изстрели и надникна зад ъгъла. Стаята беше малка, но обзаведена с вкус — ниско легло, старинен скрин и дамаска на стените. В отсрещната стена имаше огромно вградено огледало. От чертежите на къщата, които екипът му бе получил, Лурбуд знаеше, че е еднопосочно.

Вместо да губи време да търси тайния изход, който Кенджи сигурно бе използвал, Евад изстреля няколко куршума в огледалото. Подът се обсипа със стъкла. Отвъд имаше спалня. На леглото лежеше Ониши. Гол.

Главата му беше отрязана. Ръцете и краката му също. Крайниците бяха на анатомичните си места, но на около пет сантиметра от торса на милиардера.

Лурбуд беше наблюдавал и извършвал едни от най-жестоките изтезания, измислени от човечеството, но гледката го накара да повърне. Съсухреният пенис на Ониши бе отрязан и поставен на няколко сантиметра от слабините. Съдейки по количеството кръв, изтекло оттам, Евад разбра, че това е бил органът, който първи е бил отрязан.

Опитвайки се да се овладее, той се замисли и осъзна, че подобна смърт е отнела повече време, отколкото бе дал на бягащия Кенджи. Или в спалнята пръв е бил някой друг, или Кенджи бе извършил убийството, преди екипът на Лурбуд да атакува къщата.