Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Сериозен срок — отбеляза Мърсър и после млъкна, осмисляйки последната информация. — Е, тогава по-добре да тръгвам. Някакъв съвет на раздяла?

— Да. В момента Пърл Харбър е военна зона и можем само да предполагаме, че и на останалите острови са избухнали размирици.

— Изненадан съм, че кротуваха толкова дълго. Нещо друго?

— Открихме категорична връзка между преврата и руски шеф от КГБ на име Иван Кериков. Той е авторът на сценария. За последен път са го видели в Тайланд, но може би вече е в Хавай. А, да, имам екип, който послушва радиолюбители от Хавай през последните няколко дни. Човек на име Кен Питърс, служител на местна телевизионна станция, е влязъл във връзка с един от моите хора в Калифорния. Подозира, че една от репортерките им, Джил Цу, е отвлечена от Ониши. Подготвяла разобличително предаване за него, когато изчезнала.

— Ясно. Трябва да я спася. Друго?

— Жилището на Ониши се охранява от истински фанатици, затова внимавай.

— Не се тревожи, Дик. Къщата на Ониши не ме интересува. Той е само доброволен съучастник, а не командващият парада.

Сигналът от „Инчан“ заглъхна. Хена разбра, че Мърсър е прекъснал връзката, и остави слушалката на вилката. Щом Мърсър не отиваше в дома на Ониши, тогава къде? И щом Ониши не беше главният виновник в тази история, тогава кой?

Сетивата на Евад Лурбуд бяха толкова изострени, че експлозията, която отекна над ливадите около къщата, го накара да залитне, сякаш се бе почувствал зле. Сержант Деманов сложи ръка на рамото му.

— Какво беше това, по дяволите? — попита шепнешком едрият Димитрий.

— Не знам — отговори Лурбуд и се вторачи през бинокъла в предната част на стъкленото жилище на Ониши. — Не виждам нищо необичайно.

Деманов, Лурбуд и двама командоси бяха приклекнали зад горичка от разцъфнали рододендрони, посадени като остров сред голямата морава пред къщата. Останалите се криеха на други места.

Бяха стигнали до дома на Ониши, когато сенките на здрача бяха започнали да падат над красивото имение, като се бяха възползвали от джунглата наоколо, за да се приближат на двеста метра от къщата, а после бяха притичвали от една горичка до друга.

Лурбуд и Деманов се намираха на не повече от четирийсет метра от мраморната порта, когато стана експлозията. Звукът беше придружен от ослепителна светлина в едната страна на тъмната къща.

— Не виждам никого в сградата — повтори Лурбуд.

Очилата за нощно виждане му позволяваха да гледа през стъклените стени. Фоайето на главния вход, извитото стълбище и стаите непосредствено вляво и вдясно бяха безлюдни. Лурбуд се приготви да даде знак на мъжете зад него да тръгнат, когато леко раздвижване в къщата го накара да спре.

Някой предпазливо вървеше към стълбището, като предпазливо се оглеждаше. Когато човекът стигна до стълбите, Лурбуд ясно видя щурмовата пушка под мишницата му.

— Имаме компания — напрегнато каза той.

Във фоайето се вмъкна друг силует и забърза нагоре по стълбата.

— Засега са двама — добави Лурбуд. — Но нещо не е наред. Изглежда, не познават разположението в къщата. Странно е охраната на Ониши да действа така.

— Може да е стандартна практика след експлозията — предположи Деманов.

— Не мисля. Смятам, че знам защо никъде в имението не видяхме телохранителите на Ониши.

— Американските командоси са ни изпреварили?

— Да.

— Хубаво — изсумтя Деманов и тихо зареди автомата си.

— Какво става, Кенджи? — изхленчи Ониши.

— Ситуация, която не си предвидил. — Кенджи държеше револвера, без ръката му да трепне. — Също както Кериков продаде теб, а ти продаде Кериков, аз направих това с двама ви.

— Не разбирам, Кенджи.

— Много е просто. Преди осем месеца Иван Кериков ме нае да му докладвам за действията ти.

Ониши се прегърби на инвалидната количка и кимна пораженски. Той вече знаеше какво още ще му каже Кенджи и бремето на истината натежа върху немощното му тяло.

— Кериков трябваше да командва всеки аспект на операцията. Ти беше единственият играч, когото той не контролираше пряко. Ето защо ме завербува, за да е сигурен, че знае какво планираш.

— Но аз те познавам цял живот. Ти си ми като роден син. Как можа да направиш това? — Ониши може и да бе приел предателството, но искаше да научи причината.

— Ти не знаеш нищо за мен, освен онова, което съм ти казал. Вярно е, че отначало гледах на теб като на свой баща и господар, но като всеки син те надраснах. Потърсих свой път и го намерих.