Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Какво друго ти каза за баща си и за предстоящия проект?

— Съвсем малко. Щели да работят заедно и бил развълнуван и същевременно уплашен.

— Каза ли ти, че смята да напусне Русия?

Въпросът му я накара да пребледнее.

— Откъде…

— Каза ли ти?

— Да, но не можел да го направи, докато не завършели проекта.

Мърсър потърка очи, опитвайки се да прогони съня, който заплашваше да го победи. Наля си още една чаша силно кафе, но този път не добави уиски.

— Разкажи ми какво всъщност се случи в нощта, когато „Океански търсач“ експлодира.

— Вече ти разказах.

Мърсър се ядоса.

— Нека да изясним някои неща, за да знаеш какви са изходните ми позиции, Тиш.

Тя не бе се сблъсквала с такъв неподправен гняв през живота си. Макар и тих, гласът му я прониза и не и позволи да помръдне от столчето.

— Приятелят ти и баща му са архитекти на заговор, който може да наруши целостта на Съединените щати. Всичко е започнало през май 1954 година, когато Пьотр Бородин е детонирал ядрено устройство, задействайки верижна вулканична реакция, създала нов метал с неизмерима стойност. И оттогава той безмилостно убива всеки, който се приближи до разкриването на тайната. Спомняш ли си за списъка с кораби, който Дейвид Соулман ми изпрати от Маями?

Тиш кимна. Имаше такъв вид, сякаш й беше лошо.

— Това всъщност е списък на жертвите на Пьотр Бородин. Дано да си забелязала, че „Океански търсач“ оглавява този списък. Бородин е свързан и с вероятен преврат в Хавай, който може да доведе до расови бунтове във всеки град в Америка. Валерий Бородин и баща му са измислили план, който може да предизвика икономически и социален хаос в Съединените щати, докато останалата част от света благоденства. — Устните на Мърсър се изкривиха от възмущение, но очите му бяха непреклонни. — Не съм ултрапатриот, който отдава чест всеки път, когато види националното знаме, но и не искам да видя нашето правителство на колене. Имаш възможност за избор. Кажи ми каквото трябва да знам или ще извикам ФБР и ще прекараш едно-две столетия в затвора.

Тиш се разрида. Мърсър изпита желание да я прегърне, да избърше сълзите, но не можеше. Налагаше се да бъде жесток.

— Безполезно е, по дяволите — възмутено каза той и протегна ръка към телефонната слушалка.

— Чакай — смирено каза Тиш. — Моля те, почакай.

Той наля уиски в малка, издута чаша и я сложи пред нея. Тя преглътна сълзите и отпи глътка от кехлибарената течност.

— Какво се случи в нощта, когато „Океански търсач“ беше взривен? — строго попита Мърсър.

— Около полунощ в каютата ми дойде един мъж. Не го бях виждала дотогава. Не беше учен, нито член на екипажа.

— Таен пътник?

— Сигурно. Каза ми, че го е изпратил Валерий.

— Какъв беше? — прекъсна я Мърсър. — Бял, азиатец или чернокож?

— Азиатец, на трийсет и пет — четирийсет години, висок колкото теб и изумително силен. Каза ми, че съм в опасност и трябва да тръгна с него. Опитах се да го разпитам, но той заяви, че няма време, метна ме на рамото си и ме занесе на палубата. На кърмата на „Океански търсач“ имаше надуваема лодка. Азиатецът ме хвърли в нея и скочи след мен. Около пет минути след като започна да гребе корабът експлодира. Кълна се, че не помня нищо след това. Мисля, че онзи човек ме удари и изпаднах в безсъзнание.

— Тогава не си чула руска реч, нито си видяла емблемата на комина на кораба, който те е спасил?

— Това си го спомням. Трябва да съм се свестила, когато са ни издърпали на борда на онзи товарен кораб.

— Защо не ми каза всичко това?

— Не исках нищо да попречи на шансовете на Валерий да избяга, затова премълчах тази част. Хората от групировката, оглавявана от баща му, за която Валерий щеше да работи, бяха безмилостни. Той ми каза, че всеки участник в проекта се е заклел да мълчи до края на живота си и който се опита да напусне групировката, преди баща му да е разрешил, ще бъде намерен и убит. Валерий знаеше, че баща му няма да му позволи да замине. Бил обвързан завинаги със стареца. Но въпреки това беше твърдо решен да избяга. Баща му бил напълно откачен и проектът, върху който работели, можел да наруши баланса на силите в света. На заминаване от Мозамбик Валерий ми каза, че ще се свърже с мен, преди да избяга. Предполагам, че спасяването ми беше този контакт.

— Може би, но оттогава е осъществявал и други контакти.

— Кога? Как? — попита Тиш. — В треперещия и глас се долови вълнение.

— Телеграмата, която получих. Мислех, че е от баща ти, но трябва да я е изпратил Валерий. Един Господ знае как е установил връзката между нас. — Отначало Мърсър говореше бавно, но докато съзнанието му съпоставяше различни идеи, заговори по-бързо. — Усъмних се в спасяването ти от „Океански търсач“. Стори ми се твърде навременно, но сега има логика. Валерий трябва да е заповядал на някой агент да се качи на борда и да спаси живота ти, когато е научил, че „Океански търсач“ се е насочил към вулкана и ти си в научноизследователския екип.