Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

След неспокойно четирийсетминутно пътуване Лурбуд плати на шофьора и слезе от таксито в един от най-опасните квартали на Хонолулу. Крайната му цел беше триетажна постройка с магазин за алкохол на партера и апартаменти отгоре. Сградата беше купена от Седми отдел, когато бяха включили Такахиро Ониши в проекта „Вулкан“, в случай че им потрябва тайна квартира, откъдето да следят положението в страната.

Евад огледа западналия квартал, празните, осеяни с камъни паркинги, олющената боя и безизразните погледи на неколцината минувачи и разбра, че скривалището не е разкрито. Въздухът беше влажен и сакото залепна за тялото му.

Той се качи на последния етаж, похлопа два пъти на масивната метална врата, после изчака малко и потропа още веднъж.

— Да? — обади се глас отвътре.

— Федерална колетна служба. Нося пратка за Чарлс Хайнс — отговори Лурбуд, цитирайки първата част на паролата за разпознаване, която бе научил наизуст от инструкциите на Кериков.

— От кого е? — подозрително попита гласът зад вратата.

— Кайл Льобланк. — Евад каза последната част от паролата и вратата се отвори.

Мъжът, който го посрещна, държеше автоматичен пистолет. Сержант Димитрий Деманов прибра оръжието си в кобура и заговори.

— Е, какво правиш, след като вече не изнасилваш момчета с нажежен ръжен? — Деманов имаше предвид един от по-ефективните методи на разпит на Лурбуд, докато работеше за Кериков в Афганистан.

— Режа тестисите на неучтиви сержанти — отговори Евад.

Двамата се прегърнаха и се потупаха по гърба.

— Как си, Димитрий? — усмихна се Лурбуд за пръв път, откакто бе убил Сюлейман.

— Умирах от скука в Минск, докато не ми се обадиха да те чакам тук — отговори Деманов и го целуна по традиционния руски начин. — Радвам се, че те виждам, Евад.

— И аз, стари приятелю.

Евад и Димитрий се бяха сражавали рамо до рамо в Афганистан и много пъти се бяха измъквали на косъм.

След повишението на Лурбуд Деманов бе останал на бойното поле и бе завършил войната като третия по отличия ветеран. След това бе работил като инструктор в руските специални служби, но бе напуснал и напоследък водеше окаяно съществуване. Снажният сержант с прошарени коси беше воин в истинския смисъл на думата.

Помещението заемаше целия трети етаж на сградата и бе направено така, че да се използва за скривалище няколко седмици, ако се наложи. Вътре имаше легла за десет души. Лавиците в кухнята бяха отрупани с консерви, а в ъгъла бяха наредени няколко варела с вода, в случай че централното водоснабдяване бъде прекъснато. През множеството прозорци проникваше светлина, но стъклата бяха мръсни и отвън бе невъзможно да се види какво става в стаята.

— Предполагам, че всички са минали през митницата без инцидент — каза Евад.

— Нямаше проблеми. Пристигнахме, преди да затворят летището — отговори Димитрий.

Лурбуд огледа войниците, които Деманов бе довел. До един бяха служили в специалните сили и бяха по-предани на Деманов, отколкото на родината си. Без преувеличение виждаше пред себе си най-добре обучените командоси в руската армия. Подготовката им далеч надвишаваше тази на охранителите от КГБ на Григорий Брежников, които предишния ден бяха убити от неизвестен нападател. Никой от мъжете не беше прекалено едър, но всички имаха вид, който смразяваше кръвта. Съзнанието и телата им бяха закалени от безкрайни тренировки и действителни битки.

Макар че не го признаваха, и Съединените щати, и Русия даваха назаем командоси от специалните си части на воюващи държави, за да придобият опит в бойни операции. Лурбуд нямаше да се изненада, ако научеше, че преди няколко години тези мъже са попаднали на американски батальон от рейнджъри сред хълмовете над Сараево.

— Как успя да събереш такава голяма част толкова бързо?

— Заплащането в армията не е каквото беше, Евад. Както знаеш, страната е пълна с безработни войници. Да намериш командоси в Русия е по-лесно, отколкото да намериш сифилис в публичен дом.

— Имаше ли време да ги инструктираш в Минск?

— Казах им, че ще се сражават заедно с теб. Не беше нужно да знаят повече.

— Някакви съмнения в тях, Димитрий?

Деманов запали цигара и дръпна няколко пъти, преди да отговори.

— Обучавал съм египтяни да се бият с израелци, анголци срещу южноафриканци, никарагуанци срещу салвадорци и още десетки други. От самото начало на кариерата си знаех, че подготвям паралелна руска армия, която ще се сражава с паралелна американска армия. Всеки път срещах американци, носещи най-модерни оръжия. Но контактите бяха краткотрайни. Искам поне веднъж да застана срещу американци в открита битка и да докажа на всички, тъпкани с пропаганда, кой е по-добрият. Сега най-после имам възможност да го направя и не се сещам за по-подходящи подкрепления от тези мъже. Това включва и теб.