Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Благодаря, Дик. Мисля, че това е отговорът, който ни трябва, но проблемът си остава. — Президентът изправи рамене и заговори с твърд глас. — Не знам какъв ще бъде следващият ход на Ониши, но искам да бъде съставен подробен план за бойни действия не само за Хавай, но и за онзи нов вулкан. Не знам дали имаме законни права върху новия остров, но няма начин да не спечелим битката. Ако се наложи, ще заповядам да взривят с атомна бомба проклетото нещо. А сега, господа, ако ме извините, трябва да се обадя на дипломатите ни в Банкок и да им кажа да не подписват договора. Искам да ми докладвате на всеки час. Доктор Мърсър, моля ви, бъдете на разположение в случай че отново ни потрябвате. Доктор Джейкъбс, благодаря ви. Ще се погрижим за благополучното ви прибиране вкъщи.

Присъстващите станаха и започнаха да излизат.

Мърсър се сбогува с Ейб, даде домашния си телефон на Джой Крейг и взе Тиш. Докато пътуваха в таксито, тя го разпитваше, но Мърсър мълчеше и се чудеше как би реагирал президентът, ако разбереше, че съпругата му е прекарала следобеда с руска шпионка.

Боинг 747 на Японските авиолинии, идващ от Токио, беше последният самолет, който получи разрешение да се приземи на международното летище в Хонолулу. Верните на Ониши и Такамора служители бяха изпълнили инструкциите и бяха повредили радарите и компютрите, контролиращи другите технически системи. Разрешение за кацане се даваше само на самолетите, които нямаха достатъчно гориво, за да бъдат пренасочени. Хавай бе изолиран от външния свят.

Боингът докосна земята, изпускайки облак лютив дим. Гумите изсвириха. Поради опасността да се приземи без електронна помощ от кулата пилотът подходи отдалеч към пистата, за да бъде сигурен, че самолетът благополучно ще докосне земята. Той намали тягата и огромният корпус се разтресе.

Триста и шейсетте пътници нямаха представа за опасността, която току-що бяха избегнали. Диспечерите на летището бяха заповядали на пилота да не им съобщава за проблемите по време на приземяването, нарушавайки стандартната процедура за безопасност.

— Добре дошли в Хонолулу, госпожи и господа — каза на японски стюардесата. — Температурата е двайсет и шест градуса. Часът е тринайсет и трийсет и следобедът е безоблачен. Моля, останете по местата си до пълното спиране на самолета и докато пилотът изключи надписа за затягане на предпазните колани.

Евад Лурбуд разбра думите й едва когато дребната стюардеса повтори съобщението на английски.

Той беше единственият европеец в боинга. Останалите пътници бяха японски туристи или бизнесмени, привлечени към острова от разцвета на търговията, рекламиран от Ониши и Такамора през последните месеци.

Макар че бе пресякъл единайсет часови зони, откакто бе напуснал Египет, и бе издържал дълги часове на престой в Хонконг и Токио, Лурбуд се чувстваше спокоен и свеж. Последният полет бе продължил почти седем часа, но той бе проспал шест и половина от тях. Преди всеки етап на пътуването Евад взимаше специално приспивателно хапче, разработено от КГБ. Коригирайки дозите, той можеше да спи определен брой часове. Единственият недостатък на таблетките беше леко чувство за гадене, което траеше един час след събуждането.

Грациозният в небето боинг 747 се понесе тежко като хипопотам към терминала. Огромните му крила се огъваха с всяко раздрусване, причинено от неравности на бетонната настилка. Лурбуд остана на мястото си, без да разкопчава предпазния си колан. Предпочиташе да спази указанията, вместо да привлече вниманието към себе си, като се изправи, както бяха направили неколцина нетърпеливи бизнесмени. Самолетът спря и грамадните мотори млъкнаха. Мотокарите със стълбите се приближиха до изходите и пътниците започнаха да слизат.

Евад се изуми от засилената охрана на летището. Навсякъде патрулираха въоръжени войници от Националната гвардия, всичките азиатци. През раменете им бяха преметнати картечни пистолети, а очите им пронизваха всеки пътник.

Отегченият агент на митническото гише погледна бегло фалшивия германски паспорт на Лурбуд и не си направи труда да провери куфарчето му. Евад се отпусна, след като мина през митническите власти, но отново стана предпазлив, когато към него се приближиха двама азиатци в костюми.

— Паспортът, моля — каза единият и протегна ръка.

— Вече минах през митницата — учтиво отговори Лурбуд, като оцвети с немски акцент безупречния си английски.