Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Мисля, че да.

— Ще ви кажа за някои от по-екзотичните идеи за приложението на бикиния. Термално и магнитно покритие на ядрени реактори, начин да се канализират ядрените експлозии за изстрелване на космически кораби на далечни разстояния, електрически коли с неизчерпаемо захранване или свръхзвукови магнитни влакове, на които не им трябва свръхпроводимост. Всичко, което използва магнитна сила или е ограничено от термално триене, може да бъде направено хиляди пъти по-ефективно.

— Разбирам.

— Запазих най-хубавото за накрая, господин президент. — Черните очи на Джейкъбс заблестяха от трескаво вълнение. — Безплатния обяд.

— Моля?

— Физиците използват този термин, за да опишат система, която произвежда повече енергия, отколкото използва. Според теорията на Айнщайн това е невъзможно поради запазването на масата и енергията, но учените търсят начин. Нещо като свещен граал на физиците.

— Съвременните електроцентрали горят въглища или нефт, или делят атоми, за да освободят складираната вътре енергия, нали?

Мъжете в стаята кимнаха.

— Бикиният, използван в динамото на електрически генератор, ще създаде много по-силно електрическо поле от количеството енергия, вложена в него.

— Съжалявам, но отново се обърках.

— Електрическият мотор и електрическият генератор по същество са една и съща машина. Ако пуснете електричество в мотора, той ще се завърти. Ако завъртите генератора, той ще започне да произвежда електричество. Всяка от двете машини трансформира енергията от механична в електрическа или обратно.

— Да.

— Поради паранормалните магнитни свойства на бикиния, по време на тази трансформация ще се освободи повече енергия, отколкото е използвана първоначално.

— Забравяш енергията, вложена в системата от първичния ядрен взрив — обади се Мърсър, — и всъщност оставаш в границите на законите за запазването на масата и енергията.

— Недей да хитрееш — упрекна го Ейб, сякаш отново бяха в класната стая.

Дик Хена изрази на глас мислите на останалите присъстващи в кабинета.

— Доктор Джейкъбс, вие описвате неизчерпаем източник на енергия.

— Точно така — самодоволно отговори Ейб.

— Доктор Джейкъбс. — Тонът на президента беше изпълнен с уважение. — Как бихте създали бикиний в полезни количества?

— За да отговоря на този въпрос, първо трябва да знаете как се образува бикиният, а дори моите открития са само теория. Анализирах всички проби от минерали, взети от ядрените детонации в Ню Мексико, датиращи от първия опит в Лос Аламос, но не открих следи от метала, затова реших, че ефектът трябва да има нещо общо с водата. После започнах да търся други разлики между опитите, извършени на сушата и под водата. Не намерих следи от ванадий никъде, с изключение на атола Бикини през 1946 година. Стигнах до извода, че ванадият действа като катализатор или вероятно като приемник във формирането на новия метал. Нещо повече, известно е, че неутроните, освободени при ядрен взрив, може да бъдат погълнати от натрия в района. Смятам, че по време на опита на атола Бикини неутроните са били погълнати от натрия в морската вода. Другата разлика е периодът на охлаждане. Морската вода на атола Бикини е охладила мястото на експлозията много по-бързо, отколкото при опитите, извършени на сушата. Има голяма вероятност бързото охлаждане също да спомага при формирането на бикиния. Предполагам, че и налягането е фактор за образуването му. Разбира се, няма начин да проверя хипотезите си. Но за да създам бикиний, бих детонирал атомна бомба в морето близо до рудни залежи, съдържащи ванадий.

— Ейб, възможно ли е някой да е направил същото откритие преди теб? — попита Мърсър.

— Не — уверено отговори Джейкъбс. — Макар че от „Уайт Сандс“ липсваха няколко рудни проби, не мисля, че някой в света би се сетил за това.

— Сигурен ли си? — настоя Мърсър.

— Да. Само Съветският съюз и Китай са правили опити като нашите на атола Бикини. Китайците нямат учени от такъв калибър, а единственият руснак, за когото чух, че изследва подобни екзотични метали, почина отдавна.

— Кога? — попита Мърсър.

— Мисля, че през шейсетте години на миналия век. Публикува няколко гениални статии за промените в металите след ядрени опити, но работата му е съсредоточена предимно върху ефекта, който те оказват на танковите и корабните брони. Името му е Пьотр Бородин.

— Господи — възкликна Мърсър. — Тук ли са още снимките от шпионския самолет?