Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Пол Барнс извади фотографиите и ги сложи на бюрото на президента. Цветовете им бяха фантастични — пурпурночервено, синьо-зелено, ослепително бяло, индиговосиньо и ярко жълто — и образуваха концентрични кръгове. Отдолу на всяка снимка бе напечатан часът, мястото и височината. Мърсър забеляза, че фотосите са правени от четирийсет и пет хиляди метра, далеч над земната атмосфера, и остана смаян от възможностите на новия „СР-1 Рейт“.

Докато чакаше реда си да ги разгледа отблизо, той се запита защо всички присъстващи искат да ги видят. Съмняваше се дали някой друг освен Барнс е виждал инфрачервени снимки от този вид. Мърсър реши, че причината е любопитството, което кара хората да зяпат в строителните изкопи.

Разгледа почти еднаквите снимки, докато намери онази, която търсеше. Компютърът, контролиращ камерата, бе отбелязал географската дължина и ширина.

Мърсър измърмори нещо под носа си.

— Какво казахте?

— Банкокското споразумение — прошепна той.

— Какво…

— Срещата, която тече в момента и може да подари на някого най-голямото откритие досега — отговори Мърсър, предугаждайки въпроса. — Ейб, доктор Бородин има ли деца?

— Не виждам какво общо има…

— Отговори ми, по дяволите.

Разпалеността в гласа на Мърсър накара Джейкъбс да пребледнее.

— Да, син.

— Измамили са ни — заяви Мърсър и вдигна глава. В очите му се четеше уважение към автора на плана.

— Какви ги говориш?

— Доктор Бородин е жив и здрав, господа, и ни е изпреварил с четирийсет години. — Мърсър говореше бавно, докато съзнанието му започна да разплита загадката, датираща от четири десетилетия. — Изтърпете ме още няколко минути. Да предположим, че в началото на петдесетте години Бородин по някакъв начин открива съществуването на бикиния, и решава да създаде технология за „производството“ му. Убеждава руското правителство да му предостави атомна бомба. Спомнете си, че по онова време тези играчки бяха дефицитна стока, затова проектът му трябва да е бил високо приоритетен. След това той напълва кораб с висококачествен ванадий, изпраща го на предварително избрано място близо до действащ вулкан и потопява кораба заедно с бомбата. Щом корабът стига до океанското дъно, Бородин детонира ядрената бомба и по-късно фалшифицира смъртта си, за да няма никаква връзка с него.

— Има ли данни за изчезнал рудовоз? — попита Ейб.

— „Феникс“, потънал на 23 май 1954 година — отговори Мърсър. — Корабът е записан като превозващ баласт от Кобе, Япония, до Щатите, но един Господ знае какво всъщност е пренасял.

Гласът му постепенно заглъхна и погледът му стана унесен, но после отново се фокусира.

— Трябва ми телефон. Веднага.

За миг, който Мърсър щеше да помни до края на живота си, президентът на Съединените американски щати изпълни заповедта му и му подаде слушалката на един от телефоните на бюрото си. Мърсър каза на оператора на Белия дом някакъв номер и търпеливо зачака да го свържат, без да обръща внимание на вторачените в него погледи.

— „Беркович, Соулман…“

— Искам незабавно да говоря с Дейвид Соулман. Случаят е спешен — прекъсна секретарката Мърсър.

Тя беше свикнала със спешни обаждания в неконтролируемия свят на океанската търговия и на свой ред прекъсна Соулман, който говореше по друга линия.

— Соулман — каза възрастният адвокат.

— Дейв, обажда се Мърсър.

— Ще ми дадеш ли най-после отговор?

Мърсър знаеше, че Соулман пита за въпроса, написан най-отдолу на факса, който бе получил преди два дни.

— Капитанът на „Амоко Кадиз“ е бил Паскуале Бардари — без да се замисля каза той.

— Копеле.

— Дейв, искам да знам кой е собственикът на „Феникс“.

— Не съм чувал за такъв кораб.

— Беше в списъка с плавателните съдове, изчезнали северно от Хавай, който ти ми изпрати.

— А, да. Може би ще са ми нужни един-два дни, за да го намеря. В момента съм затрупан с работа по договор за изтеглянето на танкер на „Ексон“, заседнал край Намибия. Проклетите холандски влекачи настояват за застраховка от „Лойд“, а стойността на танкера и товара е някъде сто и трийсет милиона долара.

— Не искам да ти оказвам натиск — дяволито се усмихна Мърсър. — Но в момента съм с президента, председателя на Съвета на началник-щабовете и с директорите на ФБР и ЦРУ и всички чакаме отговора ти.

От другата страна на линията настъпи мълчание и после Соулман попита:

— Шегуваш се, нали?

— Искаш ли да говориш с някого от тях?