Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър беше единственият човек в помещението, който не реагира с празен поглед.

— Да, това е сплав от трийсет и шест процента никел, следи от магнезий, силиций и въглерод, а останалото е желязо.

— Пиша отличен на най-добрия ми студент. Инварът е бил разработен от носителя на Нобелова награда Шарл Гийом. Основното му свойство е, че се разширява минимално при нагряване, около седем десети милионни части от инча за един градус повишаване на температурата по Фаренхайт. Невероятно високата температура на експлозията, над сто хиляди градуса, ме накара да се сетя за инвара и се запитах дали двата метала имат общи свойства. Нагрях пробите. При седем хиляди градуса неизвестният метал изобщо не се разшири, а при дванайсет хиляди промяната се измерваше в ангстрьоми [3] Единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра, по името на шведския физик Ангстрьом, XIX век. — Б.пр. .

Техническата терминология започна да обърква слушателите, но Джейкъбс не забелязваше това.

— Продължих да нагрявам метала, но така и не стигнах до точката му на топене.

Мърсър се усмихна лукаво, защото се досети накъде бие ученият. Но въпреки това на лицето му се изписа изумление, когато Джейкъбс съобщи следващото си откритие.

— След това експериментирах с електричество. Пуснах през пробата един милиджаул електричество и създадох ненасочено магнитно поле от около шест хиляди гауса [4] Извънсистемна единица за магнитна индукция, по името на германския математик, астроном и геодезист Карл Фридрих Гаус. — Б.пр. .

— Господи — възкликна Мърсър.

— Не разбирам. — Президентът изрази на глас мислите на останалите.

— Господин президент, ако носех стоманен часовник, това магнитно поле щеше да го грабне от китката ми от разстояние три-четири метра.

Вече никой не изглеждаше озадачен.

— След този експеримент промених профила на пробата така, че да създаде затворено поле, и отново пуснах електрически ток. Успях да задържа поле от осемдесет милиона килогауса в продължение на седемнайсет секунди и после стана късо съединение. Високата температура разтопи жиците на проводника въпреки охлаждането с течен кислород, но все още не бях стигнал до магнитното насищане или точката на Кюри на пробата. Точката на Кюри е там, където горещината спира магнитните свойства. Например точката на Кюри на кобалта е около хиляда и шестстотин градуса по Целзий, най-високата известна до моето откритие. Експериментът ми се провали, когато жиците се стопиха, при около седем хиляди градуса по Целзий. Магнитното налягане в полето беше приблизително четирийсет хиляди тона на квадратен инч. Не трябва да забравяте, че всъщност не съм експерт в тази област, затова не разполагах с необходимата техника, за да продължа с опита. Но съм сигурен, че този нов елемент може да създаде достатъчно силно поле за възникването на магнитен кладенец.

— Магнитен кладенец?

— Това е нещо като черна дупка, но използва магнетизма вместо гравитацията. Полето в кладенеца е достатъчно силно, за да пречупи светлината, и времето се забавя, докато се приближавате към събитийния му хоризонт.

— Искате да кажете, че това нещо може да се използва за направата на машина на времето?

— Да, адмирал Морисън, макар че за разработването й са необходими години. Но бикиният има множество приложения. Когато открих стратегическото му значение, аз незабавно се свързах с правителството. Давал съм консултации и на Пентагона, затова съобщих и на тях за откритието си. Няколко месеца по-късно ми казаха да зарежа всичко и оттогава рядко съм се замислял за това.

— Бикиний?

— Така нарекох новия метал. Смятах да го кръстя на себе си, но „джейкобиний“ би звучало смешно. — Ейб се засмя.

— Какви са приложенията му? — попита президентът.

— Металът, който току-що описах, може да има широко приложение в отбраната, астронавтиката и производството на енергия.

— Но защо не се използва?

— В момента най-голямото предизвикателство пред водещите корпорации, произвеждащи високи технологии, са ограниченията, поставени от материалите, с които работят. Те притежават идеите и техниката да направят чудни открития, но за съжаление нямат с какво да ги произведат. Скоковете в технологиите трябва да чакат материалите да ги настигнат. Замислете се за олекотяването на автомобилите, когато керамичните двигатели станат реалност. Тези двигатели вече са проектирани, но керамиката още не отговаря на изискванията за здравина на външно горене. Разбирате ли?